В клаустрофобичното продължение на „Нюх“ и „Бяс“ вълколакът детектив Бънк Ромеро е затворник отчасти по своя воля, защото съвестта му не му позволява да се измъкне безнаказано от това, което направи в края на втората книга, когато беше преследван като бясно куче от властите. Но неговото доброволно приемане на относително кратка присъда не прави централния унтерщатски затвор „Свети Максимилиан“ по-приятно място от адската дупка, която представлява – и която ще става все по-адска в третата част на чудесната поредица на Емил Минчев.
„Стръв“ е роман за наказанието след престъплението, за изкуплението, което трябва да се посрещне твърдо и непоколебимо, докато героят милостиво е дарен с ярки щастливи сънища за това, което е загубил. Но като всеки обръгнал вече писател, и Минчев не споменава нищо просто ей така, всичко може да е следа към нещо по-голямо, а за Бънк предстоят сложни изпитания в изправителното заведение за опасни престъпници, в който на мутантите е обръщано по-специално внимание – от най-нежелан тип. За тях дори има специални карцери, затвори в затвора, където в още по-голям дискомфорт да изтърпяват наказанията за свои простъпки, а интересното идва, когато двамина от тях внезапно изчезват без следа. Затворническата управа се вижда в чудо и като отчаян ход се обръщат към детектива, който приема неохотно да води това разследване. Пътем обаче той си има и немалко други проблеми както с агресивни затворници, които си набелязват негови приятели, така и с обичайните лидери на банди зад решетките, които държат да са на върха на затворническата йерархия. Скоро се появява и човекът, отговорен за смъртта на дъщеря му – и желанието за отмъщение е нещо, което всеки ще разбере. А загадките тепърва ще се трупат.
„Стръв“ определено е най-изпипаната сюжетно книга от поредицата досега, притежава ясна вътрешна последователност и не е поделена на отделни разследвания, както предишната (освен на пръв поглед). Всъщност романът акцентира много повече на адаптацията на Бънк към този измислен да го пречупи начин на живот, вписването му в тази ненормална обстановка, а за капак Минчев му стоварва и любовни драми от два много различни типа, ще видите. Докато четях, си мислех за „Изкуплението Шоушенк“, но, разбира се, тук случващото се се фокусира в много по-къс период. Ключът към разкриването на загадката с изчезналите мутанти всъщност не ме изненада, защото го бях срещал като ужасяващо събитие в „Призрачно“ на Чък Паланюк, но това бе само детайл от по-голямата картина, а нея определено си я биваше.
Много скоро ще прочета и „Мъст“, след което ще се присъединя към останалите тормозещи автора за петата част.