Неустоими жени, злокобни серийни убийци и близъкобъдещен свят, в който всичко е маска и грим. В “Стръв” Хосе Карлос Сомоса забърква в шекспирово котле изключителна кипяща смес от доведена до съвършенство психология, фатални страсти и перверзно удоволствие. А, и да – вече съм на 100% убеден, че испанските автори са най-добрите – вземете още Артуро Перес-Реверте и Карлос Руис Сафон и получавате троица убийствени писатели, които просто покоряват с книгите си.
В близкото бъдеще психологията е издигната до страхотни висини, след като пробив в нея позволява хората да бъдат разпределени в петдесетина категории и съвсем точно, ясно и категорично да стане ясно какво им влияе неустоимо. С тази нова наука се захващат секретни полицейски звена, които минават чудовищна подготовка в най-съвършеното актьорско изкуство на планетата – извор са пиесите на Шекспир: в образите на героите му са закодирани ключове за всяка категория и за всяка маска, която може да им повлияе. Всичко може да е маска – облекло, движение, поглед, глас, дума… съвършени актьори срещу съвършените престъпници от бъдещето. Най-красивите жени се обучават да бъдат примамки – те създават свои маски, с които чудовищата по улицата да бъдат привлечени и после ги правят покорни роби чрез знанията си. Не всичко е идеално, разбира се, и грешките струват много, много скъпо.
Сега по улиците на Мадрид бродят двама серийни убийци – единият показва прифил на множество различни категории и е практически неуловим за строгоспециализираните маски на полицейските примамки; другият е невидим отровител. Две заплахи, които трябва да бъдат елиминирани по всеки възможен начин.
Диана Бланко е най-добрата стръв, с която полицията разполага. В миг тя е способна да подчини всеки човек, да го накара да заплаче, да избяга или да изпълни всяка повеля. Тя притежава абсолютната власт над околните. И все пак е неспособна да улови най-опасния убиец. До момента, в който той залавя сестра й, и тогава всичко става лично. И в бясното преследване и постоянна смяна на маските се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда, и безграничната власт, която дава новата наука за психиката на човека, дава и безгранични възмности за поквара…
Всеки в този роман носи маска. За някои тя е част от кожата им. За да я свалят, трябва да свалят кожата си. Буквално.
Чудовищен роман, неслучайно тази дума постоянно се изписваше сред изреченията ми и трябваше непрестанно и насила да я заменям с някоя друга. Самоса наистина е достигнал абсолютни висини в изграждането на образи, които обсебват брутално, които обсебват други образи, които обсебват времето и пространството. Просто унищожително силен и покваряващ роман, предизвикващ тръпки и перверзно удоволствие по начин, който не ми се беше случвал от доста време насам.
