Убийства под дъжда в „Студен гранит“

  Като чиста наглост определям разногласието между атмосферата на книгата – дъждовно-шотландска с кървави убийства, и обстановката, в която я четох – с изглед към морето, в неочаквано слънчево време и в пълен мир и спокойствие със света. „Студен гранит“ е началото на поредицата за детектив Логан Макрей, а Стюарт Макбрайт има вече дванайсет романа наредени в нея – очевидно знае как да спечели читателя и да го увлече из бездните на човешката низост, този път ситуирана в Абърдийн.

   Заварваме Макрей в наглед добър момент – връща се на работа след продължително отстъствие, в което се е възстановявал от жестоко нараняване при битка на живот и смърт. Но още от първите страници го засипват нови удари, а съвсем скоро и тъкмо зарастаналата му рана ще бъде отворена – и метафорично, и на практика. Бившата му приятелка, шармантна патоложка, се оказва твърде често наоколо, а плахите му опити да разговаря нормално претърпяват крах след крах. Но по-страшното е, че е открито жестоко убито дете – и се поставя началото на зловеща поредица, в която откриването на труп на мъж с отраязани капачки в пристанището си е направо нищо работа (но ще отведе до особено опасна странична линия). Абърдийн се превръща в истински кошер от слухове и страсти, а нещата ще стават само по-лоши. Полицията се оказва на прицела на агресивните медии – и особено на един особено нагъл журналист (все си мислех как Томас Харис вмъкна един такъв герой, за да го убие по крайно впечатляващ начин), който е избягал от големия град след набъркване в неща, за които не бива да се пише, и смята, че може да прави каквото си иска, включително да води лична война с началника на полицията и да сключва сделки за информация с Логан. Бедният детектив е буквално разкъсан във всички посоки, докато гълта болкоуспокояващи като лукчета – нови и нови ужасии излизат наяве, появява се заподозрян в лицето на откачен събирач на трупове на животни по улиците, отраканият репортер сякаш все знае повече, отколкото би трябвало, а трагикомичните му надежди да установи някаква емоционална близост с красива колежка го водят само до нови разочарования. А на всичкото отгоре хлъзгав адвокат успява да измъкне от сигурен затвор очевиден насилник.

   Макбрайт няма милост към главния си герой, нито към читателя. В „Студен гранит“ жертвите на убиеца са деца, като дори не искам да намеквам какво се е случвало с тях. Събитията се развиват под непрестанен дъжд, сипещи се сблъсъци и наранявания, проблеми и атаки от всички страни, а Макрей трябва някак да навигира собствения си провален живот около работата си, в която сякаш не спират да се трупат нови и нови случаи без улики. Стилът на автора е много добре балансиран, лъкатуши между тежки кървави детайли и по-леки комични сцени, задържа неотклонно вниманието, като добре обрисува и града, и жителите му, които лесно се палят и сами вземат правосъдието в ръцете си, което добавя трагична нотка, щом и наглед невинните се оцапват с кръв. Има нещо от мизантропичната атмосфера на скандинавските трилъри на Несбьо в тая книга и това за мен е силна препоръка. Определено обещаващо начало на поредицата, пък се надявам в следващите книги жертвите да не са деца, просто лично аз имам проблем с такъв тип сюжети.