Бавно пак се връщам към аудиокнигите, наистина прекарвам доста време в шофиране и мога да го оползотворя. Слушаше ми се нещо кратко и при ровенето ми попаднах на „Студеното сърце“, тази добре позната приказка от Вилхелм Хауф, която имах на касетка, като бях дете. Което ефективно означаваше, че съм слушал онази драматична адаптация с прекрасни песни и актьорски гласове безброй път, а корицата ѝ ми донесе още повече спомени.
Разбира се, слушането на аудиокнига е нещо много по-различно – по-обрано, равномерно, но самата история ми бе така чудесно позната, чувах тук и там реплики, които като дете бях запомнил, но така ми липсваха песните, признавам, музикалното оформление на онази драматизация бе просто прекрасно. Но и тук въглищарят Петер се оплаква от нищетата си, тръгва да дири Стъкленото човече, получава много, твърде много, и губи всичко по познатия начин. И тук се обръща към Михаел Холандеца (защо ли в Шварцвалд не са харесвали холандците, чудя се?) и разменя сърцето си за каменн0 – с всички последствия на това. За да се стигне до поуката в края, както във всяка добра призказка, стига да не е ранна на братя Грим (хо-хо).
Книгата се слуша за точно два часа, тоест два дни обичайно каране из София, и е приятно разнообразие от слушането на радио. След нея започнах вече един роман на Кен Фолет, той си е над 10 часа, пък да видим дали ще продължи да ми доставя удоволствие.
От същите жанрове
