Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Катрине Енгберг

Оригинално заглавие: Glasvinge, 2018.

Преводач: Любомир Гиздов

Корица: Тодор Пунгеров, мека.

Година на изданието: юли 2021 г.

Страници: 368

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Симпатичната възрастна дама Естер де Лауренти от „Наемателката“ се завръща, но този път далеч няма централна роля в новото разследване на Йепе Кьорнер и Анете Вернер – „Стъклени крила“. Основният акцент е върху медицинските грижи и опасността под техния плащ да се крият неуравновесени – да го кажем най-меко – личности.

 54247141  Поредица трупове са открити плуващи във вода, а телата са обезкървени със старо и крайно неприятно устройство. Всеки ден по едно тяло се появява там, където полицията не очаква, а общото между жертвите отвежда до някогашна клиника за лечение на проблемни младежи, нещата около която стават все по-мътни страница след страница. Полицията се лута между всички заподозрени, като вниманието е насочено към баща, чиято дъщеря е била лекувана в клиниката, но е посегнала на живота си – търсенето на причините за смъртта на момичето в крайна сметка е наложило клиниката да бъде затворена, а работещите в нея да се пръснат в други институции. От които са издирвани един по един – и всеки от тях сякаш има по някоя тайна.

 38460182  Ще забележите, че „Стъклени крила“ е третата част за двамата разследващи, прескочена е втората, но това е по изрична препоръка на авторката, и на английски се издават в тази последователност, можем само да гадаем засега за какво е втората, но не се усеща нищо пропуснато. И тук личните животи на Йепе и Анете са същностна част от действието, особено на първия, който се чуди дали връзката му с шефката му е нещо сериозно, или просто забавление. Точно с него е свързана и едната линия, която изненадващо за мен увисна и изчезна от действието – интригуваща красавица с мрачна работа, специалист по стари медицински инструменти, точно с какъвто са извършвани и кървавите убийства. А действията на Анете граничат с налудничавост, да зарязва новороденото си и да се поставя в смъртна опасност, но си мисля, че все пак Енгберг искаше да покаже, че и скорошните майки могат да са дейни – а търсенията ѝ определено бяха важни за разследването.

   От една страна, книгата се чете лесно и бързо, за броени дни се развива цялото действие, от друга – нямаше никакви изумителни обрати, с каквито май свикнах при скандинавските автори, а самият завършек дойде набързо и претупано. Но пък четох доста коментари на читатели, че „Стъклени крила“ им е харесала повече от „Наемателката“, може проблемът да си е в моя телевизор.