С „Кралят на планината“ Андерш де ла Моте пое уверено в нова трилърова посока, много различна от предишни негови творби, а в „Стъкления човек“ той продължава с още по-ясен фокус да задълбочава образите на своята главна героиня инспектор Лео Аксер и нейния приятел от детинство Мартин Хил. По познатата формула двамата ще се движат в наглед различни коловози, които обаче непоколебимо водят в една посока на разкрития на десетилетни тайни, за опазването на които нерядко се е ляла кръв. А за цвят са намесени и извънземни посетитители, и едно прилично на Минотавъра чудовище, което броди безутешно из своя лабиринт, готово и да накаже всеки, който нахлуе в неговата обител.
Но едно явно чудовище привлича още по-прямо погледа от самото начало. Откаченият баща на Лео, наричан Перкото Пер, „побърканякът, който строеше бункери и се запасяваше с оръжия, взривни материали и предмети от първа необходимост, защото се подготвяше за деня на Страшния съд“, нахлува обратно в живота ѝ и разчопля отново незарастналите рани от изпълненото ѝ с жестокости детство. В близост до Фермата, неговата собственост, превърната в смъртоносен капан за всички натрапници, е открит труп и той очаква да бъде обвинен за убийство, като заплашва с кървава баня, ако полицаите се опитат да го задържат насилствено. Единствено дъщеря му, която отчаяно иска да няма нищо общо с него никога повече, може да предотврати това, като поеме риска да стане част от поредната му перфидна игра, защото уликите определено водят именно към баща ѝ като извършител на престъплението.
Успоредно с това Мартин Хил получава шанс, за който е мечтал от дете. Тогава той е бил запленен от загадката на имението „Звезда“ и тайнствения Скалистия остров, на който се намира изолирана обсерватория, за която се мълви, че е била посещавана от извънземни. Именно от това посещение произхожда и легендарното начало за НЛО-Гунар, прочут бизнесмен, който твърди, че е получил знания от чуждоземните посетители и благодарение на тях е създал богата корпорация за иновативни медицински продукти. В миналото на семейството му се крият не една и две тайни, включително дирене на метеорит и маниакално дълбаене из недрата на земята, но за Хил най-интригуващо е какво се е случило с изоставените сгради на Скалистия остров и защо НЛО ентусиастите и урбекс туристите като него упорито продължават да се опитват да проникнат в тайните им.
Спокойно и без никаква припряност Андерш де ла Моте повежда успоредно и в двете посоки – в противоречивата битка на Лео да оневини баща си и да попречи той да развихри маникалния си разрушителен ум, и потапянето на Хил в тайните на имението „Звезда“ и всичко скрито и във, и под него. В „Стъкления човек“ няма особена интрига за самоличността на Стъкления човек, по-интересно е каква е неговата същност и как се е стигнало до неговите зловещи деяния в продължение на твърде дълги години. Без да блести с някакви особени изненади и обрати, и този трилър е много четивен и увлекателен, идеално четиво за плажа се оказа, а все така отворена остава емоционалната обвързаност между двамината главни герои, които могат да разкрият всичко, но не и собствените си чувства.
