Торкил Дамхауг ме впечатли двукратно вече – с „Подпалвачът“ и „Петият сезон“, и двата типични мащабни скандинавски трилъри с много насилие и мрачни образи. Не очаквах нищо по-малко от „Стъклено сърце“ – и още веднъж този изглеждащ подобаващо психопатично писател ме увлече в нова зловеща история, в която се изследват най-тъмните кътчета на човешката душа.
Някой причинява немислимо страдание на младо момиче в гората. Изчезването на Амина вдига на крак полицията, близките отчаяно се надяват тя да се появи, но не успяват да забележат, че Робин, неин братовчед с ментални проблеми, изрича привидно несвързани реплики, свързани с нея. Защото той е бил свидетел на това, което се е случило с момичето, но не може да го предаде свързано и ясно. Дори неговият брат Микел, който сам има сложна история с Амина и след един неясен инцидент е станал крайно мразен от семейството ѝ, този път не разбира какво казва братчето му, за което се грижи толкова години. В крайна сметка поруганото тяло на момичето е открито и медиите се нахвърлят на сензацията. По-лошото е, че скоро излизат наяве улики, които свързват Микел с причиненото на момичето, а той самият има проблеми да си спомни какво точно се е случило в този ден – и сам не е сигурен, че не е извършител на убийството. Едно момче, което се лута в страдание и в неразбиране какво се случва на първо място в ума му, а на второ – и около него, готов е дори да приеме да бъде набеден за убиец, защото сам не знае дали не е наистина такъв.
Дамхауг ни повежда из драмата на семейства, които са започнали да се раздалечават отдавна – на първо място по религиозна линия, която налага и силни културни различия, а сега и жестоката трагедия зачерква всяка възможност за помирение. Близките на момичето искат мъст, жадуват отмъщение, но истината какво се е случило в онзи ден, е много по-сложна. Мнозина крият тайни и никоя от тях не е за пред хората – но разследването малко по малко ще извади всичките наяве, докато най-интересният герой, опозорен адвокат, осъден за убийство, се опитва неофициално да прави това, което умее най-добре: да разкрива това, което всички други искат да прикрият. И в тази зловеща плетеница едно помрачено съзнание ще се доближава все повече до бездната.
Този път разкрих бързо основната тайна в „Стъклено сърце“, но не и кой е убиецът, признавам – Дамхауг наистина умело смесва различни престъпления и отклонения, които се наслагват едно около друго и правят картинката трудна за разчитане и от читателите, и от разследващите. Той уверено проправя пътя към кървавия епилог, където вече всички карти ще са свалени на масата, точно в най-добрата традиция на скандинавските трилъри.
А хубавото е, че наскоро излезе още един трилър на автора – „Затваряй си очите“, бързо ще прочета и него.
От същия автор
От същия жанр
