Понякога виждам ревю при колега (в случая в „Литературата днес“), което е толкова възторжено, че преценявам, че не мога чак толкова да харесам книгата – и пасувам. Но отвътре нещо остава да ме бучка, няма отърване. Просто нямах избор дали да чета Аугусто Монтеросо, или не. И след като го сторих, мога само да кажа: „Благодаря, Преслав Ганев!“
„Събрани съчинения (и други разкази)“ е изключителен дебютен сборник, наброяващ на български стотина странички, но в него са сбрани мъдрост и хумор, които със сигурност надминават събраното творчество на редица популярни автори от средна величина. Книгата ми напомни на шедьовъра „Измислици“ на Борхес, но едовременно с това има изключително самобитен привкус, в който се преплитат едновременно проникновено разбиране за реалността и доброволен отказ от нея в името на литературата отвъд ограниченията.
Като се започне с износа на смалени главички от амазонско племе към цивилизования свят, през съвети за хора с нужда да комуникират безспир, една довършена симфония на Шуберт, политически забавления с първи дами и гладуващи ученици, за нуждата да знаеш кога ще има слънчево затъмнение, попаднеш ли на канибали, за доброто възпитание, един свръхкъс разказ („Когато се събуди, динозавърът бе още там.“), за тегобите на професионалния писател, който не може да напише нищичко, проблемът със разминаването на пари и талант, любимата ми история за най-високия човек на планетата (2.47 м)… и още няколко благодатни теми за развитие на хапливото чувство за хумор на Монтеросо.
Не ми е по вкуса да седна да разчепквам дълбочината на творчеството на гватемалския писател, предговорът от Хуан Антонио Роденас върши добре тази работа. Смятам, че тия разкази могат да се четат и на ниво чисто забавление, и – по желание – могат да се препрочитат и изследват като рожба на мощен, хаплив талант. Иронията е оръжието на Монтеросо и той я използва по унищожителен начин.
„Събрани съчинения (и други разкази)“ е от малкото книги, които четох колкото мога по-бавно – още в началото усетих как ще отлетят тия стотина странички, а толкова не ми се искаше да напускам тоя магичен свят. Искам още – „Черната овца и още басни“ ще ми осигури още една доза, след която ще му мисля.
Силно препоръчвам!
От същите жанрове
