– Помниш ли, като намерих продупчената от стрела тениска?
– Да, и да ти кажа, никак не бях уплашена от африканския шаман и племето му със стрелите…
Но направо изтръпнах после, когато баба размаха черпака.
От години следя Калоян Захариев, който е сред най-талантливите млади автори у нас. Имах удоволствието да съм в журито на един от конкурсите на изд. „Колибри“ и клуб „Галактики“, където гласувах да отличим неговия разказ „История за некроманти, слуги и демони“, а по-късно прочетох чудесния му роман „Ех, магесническа му работа“, който наистина ми се искаше да видя и на хартия, но нейсе. Сега, четири години по-късно, най-после държа негова книга в ръцете си – „Съкровище, пищови и южни морета“ излезе под логото на „Ателие за българска детска литература „Горната земя“ / „Upper earth books“. Книгата е от така редките у нас приключенски книги за младежи, съчетание между приятен, лек хумор и стремително действие от първата до последната страница.
Като деца растяхме с такива книги – веднага се сещам за „Произшествие на тихата улица“ и „Следите остават“ на Павел Вежинов или „Остров Тамбукту“ на Марко Марчевски. Точно в този екзотичен дух е и историята за Габриела и Мартин, брат и сестра, чиито родители мистериозно са изчезнали преди години. Двамата са екип професионални приключенци, които всъщност извършват тайни операции, надхитрят се с разузнавания и контраразузнавания, правят за смях тайни служби, въобще извършват подвизи с лекотата, с която техните връстници правят бели. И както си личи от цитата горе, може да се изправят пред всякакви страхотии и окото им да не мигне – но когато баба им в България се разлюти, стават по-хрисими от ангелчета. Но те никак не обичат да са у дома – отдавна са извоювали свободата си и влизат в приключение след приключение по цялата планета, с предпочитание към опасни земи, където цивилизацията не е наложила своя отпечатък.
Защо поне веднъж не можем да влезем в ужасно смъртоносен капан, без да мрънкаш?
Около тях, разбира се, има и добронамерени (и по-възрастни) помощници, а не пречи и това, че Габриела е красиво младо момиче (забавна линия има с един неин обожател, който не смогва на лудостта ѝ), а Мартин – очарователно хлапе, което лесно печели приятели. Делят ги дванайсет години, така че заяжданките изпълват голяма част от диалозите помежду им, но точно им е и забавното. Двамата се оказват оплетени в много сериозен заговор, който ще ги отведе далеч в Тихия океан, на усамотен остров, на който се крие страшна тайна от десетилетия. Там те ще трябва да се изправят срещу страховити престъпници, които карат онази част на света да трепери, ще открият нови приятели, а пътем ще се появи и още една героиня – младата Надин дьо Валон, белгийка, която иска да спаси баща си, отвлечен от гореспоменатите лоши хора. Само ще ви кажа, че на едно място гърмят оръдия от Втората световна война, представете си размаха 🙂
„Съкровище, пищови и южни морета“ е книга със стремително и леко действие в духа на Лара Крофт или Индиана Джоунс – правдоподобността е на заден план, важно е да е забавно и вълнуващо, а това Калоян Захариев го може със сигурност. Трябва да призная, че предната му книга ми хареса повече, тук сякаш е обирал размаха на перото си, за да бъде разбираема и за по-малките книгата, няма лошо. Съвсем дребни забележки имам по редакцията на текста, като например място, където се скача на газта, а колата заковава на място, както и една тойота примус, но бял кахър е това.
И да не забравя да похваля илюстрациите на Петко Хаджийски, страхотни са!
Подкрепете това младо и амбициозно издателство! Вижте техния сайт, откъдето може и да се поръча книгата!
От същия автор
От същите жанрове
