Сладко е да си на гости и да си откраднеш стара книга на автор, когото харесваш – в случая „Сълзата на дявола“ на Джефри Дивър. Издаденият преди петнайсетина години у нас роман не е от поредицата за Линкълн Райм (от която досега прочетох „Колекционерът на кости“, „Колекционерът на татуировки“ и „Имитаторът“), но и той се появява за цвят тук-таме. Главният герой обаче е експертът по почерци Паркър Кинкейд, който се е оттеглил от активна служба и работи у дома, отдаден на двете си деца, за които води досега успешна битка с бившата си съпруга.
Но скоро Кинкейд ще трябва да остави домашното спокойствие и да излезе на улиците на Вашингтон, където властва ужасът. Някой избива безогледно хора на публични места, след което изчезва като сянка. Наричат го Гробокопача и е мистериозен убиец, който не за първи път се развихря. Неговият партньор предава бележка с исканията им и… умира, блъснат от камион. И макар паникьосаният кмет на града да е готов да плати искания огромен откуп, за да спаси жителите на столицата, то няма на кого да ги предаде. А някъде там Гробокопача гледа часовника и очаква обаждане, което няма да дойде – и знае, че ако телефонът не звънне, просто трябва да излиза пак и пак и да убива хора по предварително набелязания план.
„Сълзата на дявола“ е стремителен трилър, който се развива за броени часове. Далеч преди Джонатан Баркър да убие своя сериен убиец още в началото на романа си „Четвъртата маймуна“ Джефри Дивър прави почти същото, като премахва този, когото полицията счита за ума зад кървавата операция – този, който насочва ръцете на Гробокопача, сам неспособен на твърде сложни разсъждения. Кинкейд и останалите полицаи имат само анонимната бележка, която убитият е оставил преди смъртта си, за да намерят бърлогата му и евентуално кои ще са следващите цели на Гробокопача – и се справят нелошо при малкото, което имат на разположение. Дивър използва случая да навлезе в детайли в интригуващата област на науката за почерците, фалшифицирането на исторически документи и методите да се доказва тяхната автентичност. А обратът в края – най-последният :Р – ей това беше много добре, много добре!