„Сума“ бе тая странна книга на знаковия невроучен Дейвид Игълман, която някак все не сварвах да прочета, при все че пътем издадох две негови чудесни: „Мозъкът. Това си ти“ и „Жива мрежа“, в които той увлекателно описва смайващите достижения в разкриването на тайните на мозъка, за немалка част от които има и лична отговорност. И някак от нищото дойде възможността да направим нови издания и на „Сума“, и на „Инкогнито“, другата му голяма и важна книга, която е вече преведена и ще излезе есента. И най-сетне прочетох това книжле, което се оказа по-странно от очакваното – но по правилния начин.
Игълман събира на едно място четиридесет сценария за отвъден живот – което жанрово определя книгата като художествена литература, фантастика или езотерика, но по начина, по който развива идеите си, по-скоро създава алтернативна научнонедоказуема реалност. С огромна ерудиция и въображение той развива накратко както религиозните и научните хипотези, така и хибридни варианти, а също идеи, които не съм срещал никъде другаде – може да са си негови, може да са просто сума на хрумвания на други визионери. Някои от по-отличаващите се истории са за рай, в който всички имат пълно равенство, или пък отвъдно, в което срещаш само познати лица; че любимата книга на Бог е „Франкенщайн“ на Мари Шели и изводите от нея; че умрелите бродят из сънищата на живите; различни варианти на създатели – от микроскопични до гигантични; че Бог е като магьосника от Оз, чист шарлатанин; получаваш шанс да промениш нещо във вече изживяния си живот и да пробваш отново; че Бог е загубил контрола и отвъдното се управлява от други сили; че рай има, но не и Създател, или поне никой не го е виждал от наистина много време; и още, и още… Силно препоръчвам да не се четат по много наведнъж, а да им се даде времето, което искат, за осмисляне, особено ако някоя ви се стори особено привлекателна или притеснителна.
Всяка от историите на Игълман в „Сума“ е като кълн на цяла вселена – може да се развие на още безброй страници, да бъде пресъздадена самостоятелно и да заживее свой собствен живот. Отвъдното ще си остане територия на въображението, но невроученият си е позволил да го картографира така, както той и неговите колеги са направили с мозъка: от абсолютно тайнство малко по малко разбулват загадките му, в случая не с технологии, а само със силата на ума. А дали някоя от тези 40 истории може да е наистина вярна… никога няма да разберем, или поне не от тази страна на нещата.