Все по-сумрачно взе да става наоколо. Изчезнала е Светлината на „Нощен патрул“, няма го още мракът на „Дневен патрул“. В нищото между двете пристъпва третата част на една ставаща все по-добра поредица – „Сумрачен патрул“, в който, поне за мен, усещам едно вдълбочаване в социално-политическата ангажираност на Сергей Лукяненко. Видимо той не пише политическа сатира, но в този роман вече категорично се отразява все по-силно гротесковата реалност на постсоциалистическа Русия, бедна, грозна, страшна. Лишена от магия реалност, в която дори и фантазния свят на автора стои някакси изкуствено, някакси натрапен – но това си е лично усещане.
Ново разхвърляне на картите запраща нещастният Антон Городецки сред нов голям проблем, който, разбира се, няма как да не застраши света и неговото блажено незнание за Различните. И ако в първите два романа още от самото начало се мятаха някакви идеи за какво ще бъде битката в края, то в случая това остава скрито чак за третата история, но напасването ѝ с първите две е безукорно. Накратко и много внимателно, за да не издам нещо важно, „Сумрачен патрул“ се вдълбава в щекотливия момент с превръщането на обикновени хора в Различни – нещо, считано за невъзможно, както и в ролята на Инквизицията в отношенията между Нощния и Дневния патрул. С перфидна наслада Лукяненко продължава да задълбава в моралните измерения на двете страни, които воюват за влияние над съдбините на човечеството, а пътем продължава и да засилва краските на руската история, разказана през фокуса на не-съвсем-фантазните си герои. Точно по тази линия се пръква могъща вещица, проспала последните десетилетия, и с участие в разни нечисти игри по комунистическо време, в които участие е взел и самият Хесер. Точно около шефа на Нощния патрул се завърта и интригата, която в крайна сметка ще се фокусира върху една могъща книга и оттам – върху най-неочаквания герой, който да е готов от раз да промени хода на историята.
Спирам да издавам, понякога нямам мяра с това. „Сумрачен патрул“ е категорично най-добрият досега, като за първи път фокусът се измества от противопоставянето на двата Патрула и се насочва към основния им проблем – опазването на тайната за съществуването им, защото Различните, въпреки своето могъщество, съзнават, че могат да станат обект на чудовищен лов на вещици, ако тайната им стане обществено достояние.
Продължава разкриването на природата на Сумрака, на магията… и на това откъде точно идват силите на Различните и доколко те са всъщност по-високо стъпало в еволюцията от обикновените хора…
Още едно ревю при „Tanstaafl“.
