Сънищата на Франкенщайн оживяват

    Да погледнем назад – там, към викторианската фантастика, в която не просто се полагат основите на жанра, но и се създават творби, които до наши дни приемаме за класически и четем още в младите години: точно когато им е времето. В сборника „Сънищата на Франкенщайн“ среща си дават множество познати и не толкова автори, като единственото ми съжаление е, че някои от най-добрите не са представени със свои разкази, а с откази от знакови романи. Така е и с Мари Шели и откъс от „Франкенщайн, или новият Прометей“, и Жул Верн с откъс от „Капитан Немо“, и Робърт Луис Стивънсън с откъс от „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“, и Хърбърт Уелс с откъс от „Островът на д-р Моро“, – далеч повече щях да се радвам на някой техен непознат ми разказ, па макар и не от това ниво. И все пак има достатъчно други кратки творби, които впечатляват, и показват как са виждали своето време и бъдното писателите от XIX век.

    „Човекоприлепи на Луната“ е чудесен пример за фейк нюз от миналото – под предлог, че описват реални наблюдения на живота на Луната, и публикувани под чуждо име, Ричард Адамс Лок дава воля на въображението си. Едгар Алан По се представя подобаващо с „Истината в случая с господин Валдемар“, където хипнозата удължава живота на смъртноболен пациент отвъд представимото. Още един поглед към населението на Луната идва от Уилям Хенри Роудс в разказ за едно необикновено момче: „Телескопичното око“. А в „Ухо към миналото“ едно друго сетиво е възбудено до краен предел – слухът, и  Флорънс Макланбъроу описва как може да се чуе миналото. Томас Уентуърт Хигинсън търси как да властва и над нощните видения във „Властелинът на сънищата“. Едуард Пейдж Мичъл  е представен с два чудесни разказа – „Дъщерята на сенатора“, който представя бъдеще, в което Китай е победил във война със САЩ и расовата враждебност ескалира, и „Часовникът, който върви назад“, който е по-класическа мистерия с пътуване във времето. Томас Харди е представен с откъс от непознатия ми роман „Двама на една кула“, посветен на обаянието на звездното небе. От своя страна, Алис У. Фулър (или който/която може би се крие под това име) развеселява със „Съпруга, изработена по поръчка“, идеята за хуманоиден робот не е никак скорошна. Добре познатият Амброуз Биърс е представен с няколко кратки и неособено интересни истории за мистериозни изчезвания. Уордън Алън Къртис се представя доста по-добре с „Чудовището от езерото Ламетри“, история и в духа на „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл, и на споменатия вече роман на Уелс. „Бедствието в долината на река Темза“ на Грант Алън ми допадна най-силно, напомни ми на друг роман на Дойл: „Отровният пояс“. Ръдиард Киплинг е бегло представен с „Безжична връзка“, който от технически се превръща в мистичен и страховит разказ. Мери Е. Уилкинс Фрийман пък описва как човек може да се загуби в друго измерение, ако спи в „Спалнята в дъното на коридора“. „Петте сетива“ на Едит Несбит описва границите, до които човешкото съзнание може да понесе крайно натоварване, и какво има отвъд. А за десерт е оставен един наистина чудесен разказ на Артър Конан Дойл – „Ужасът във висините“, който открива живот и ужас високо в небето.

  Накратко – „Сънищата на Франкенщайн“ е чудесна подборка и си заслужава четенето, стилът, разбираемо, е наситен и образен, а диалозите са по-слабо представени спрямо пространни описания и вътрешни терзания. Много, много интересно е как се полагат основите на най-великия жанр, който единствен изследва и възможното, и невъзможното с еднаква задълбоченост. Поглед към миналото с мисъл за бъдещето.