Май трябва да се ощипя… Ауч! Да, буден съм. Прочетох роман завампири… и ми хареса. Ха! Чувам бурни смехове и кикотения. Но бъркате. “Съншайн” на Робин Маккинли няма нищо общо с лигавщините на Майер (и прилежащите паразити).
Светът на странната Рей е много различен от нашия. Без отличителна граница в него живеят хората и Другите – сборно наименование на всички фантастични същества, които се сетите – демони, зомбита, феи, върколаци (както и върпуми, въртигри и какви ли още не)… и да, вампири. От всички чудесии само последните са мразени от всички, защото имат злокобна мощ и жадуват да завладеят света. Нощта е тяхна, но денят не е. И има ССБД (Специални сили за борба с Другите), елитни полицейски части за защита на хората. Уникален щрих в книгата са талисманите – те са живи и важна част от живота на хората. Издигнат в изкуство, занаятът на изработването им е на огромна висота и всички са защитени по всеки възможен начин – от тялото, през колата до къщата.
Рей е объркано момиче с неизбежното тъмно минало, което в нейния случай е, че баща й е бил могъщ магьосник, загинал през вуду-войните с Другите. Може да прави това-онова с магията, но потиска тези си умения, искайки да живее нормален живот. До момента, в който е отвлечена от шайка вампири и прикована към стената в мрачна къща с още един пленник, също кръвопиец. Между двамата бавно се заформя странно и много трудно доверие, което прераства в съюз срещу могъщ вампирски главатар. Битката ще премине през много селения и ще отнеме животи, а от изхода й зависи много…
Забравете Майер. Вампирите тук са зловещи създания на мрака, както се полага. Между Рей и Константин (вампирът) няма любовна връзка (за радост), а крехко и несигурно партньорство. Светът около тях е чуплив, затихнал във крехко временно примирие между хората и вампирите. Тъмнината властва и само въпрос на време е денят да бъде погълнат от нея. Действието е малко мудно, сякаш всичко тече в различен от нормалния ритъм.
Сериозно недоумение събуди в мен това, че на двете корици пише “Съншайн”, а в романа на момичето галено й казват “Слънце”. Но се преживява.
От същия жанр
