Засмислих се, че всъщност рядко пиша тук за трилърите, които избирам за издаване, за последната година и нещо са само четири – два на Алекс Дал, „Среща за игра“ и „Приятелки“, „Безстрашен“ на М. У. Крейвън и „Всеки в моето семейство е убил някого“ на Бенджамин Стивънсън, от когото тези дни излезе и „Всеки в този влак е заподозрян“, ще стигна и до нея скоро навярно. Но „Съпругата на серийния убиец“ на Алис Хънтър заслужава внимание и реших все пак да запълня този пропуск, по някакъв начин ми напомни за неочакваните обрати в „Новата къща“ на Тес Стимсън, а тя бе оценена подобаващо високо от читателите.
Хънтър ни въвежда в идиличния свят на Бет и Том, богати и красиви съпрузи, които успешно са напуснали суетнята на големия град, настанили са се в идеалната къща и бавно, но сигурно си изграждат почетно място сред местното общество. Бет развива свой малък бизнес, докато мъжът ѝ пътува до Лондон всеки работен ден, а бъдещето на детенцето им Попи изглежда напълно осигурено. Но всичко това се преобръща, когато на входната врата се почуква и полицаи търсят Том във връзка с убийство… и както заглавието на книгата ясно показва, то няма да е само едно. Скоро мъжът е арестуван и обвинен, а Бет неочавано се превръща в център на огромно внимание както от съседите си, така и от цялата страна, след като жадните за кървави клюки журналисти обсаждат къщата. Подреденият и сигурен живот, който е жадувала, е разрушен и тя се опитва просто да предпази детето си от всичко, което се случва.
Неочаквана помощ Бет открива в лицето на Адам, млад вдовец, чиято съпруга е загинала наскоро при нелеп инцидент, като скоро двамата разбират, че могат да си бъдат опора в болката, която ги гнети. Сюжетът се развива динамично и скоро появата на нови подозрения около Том се прехвърлят и върху Бет – те са били толкова близки, че мнозина смятат, че тя трябва да е знаела нещо. И полицията смята така и скоро ситуацията просто излиза от контрол, а натискът върху младата жена се увеличава постоянно – до точката на пречупване.
През редуващи се глави от гледната точка на Бет и Том авторката създава едно постоянно нарастващо напрежение, като основният акцент е върху съпругата, като типичен несигурен разказвач сме силно изкушени да ѝ съчувстваме, но и да очакваме, че тя има своите тайни. Именно те са допълнителният катализатор на действието и насочват всичко в крайно неочаквана посока – включително когато срещу Бет започва активна кампания на омраза и отхвърляне. Тя е майката, която е готова на всичко за своето дете – всичко в най-буквалния смисъл на думата. И в крайна сметка съпругата на серийния убиец трябва да направи нужното, за да спаси себе си – дори да предаде мъжа, когото е обичала и на когото е обещавала да му е вярна.
Това, с което ме впечатли „Съпругата на серийния убиец“, е лекотата, с която Алис Хънтър избродира своя сюжет – както течеше праволинейно, очаквах фокусът да е върху Бет и нейните отчаяни опити да оцелее сред тази буря около ѝ, така в един момент леко започнаха да се прокрадват нови посоки, миналото започна да се обажда, особено след като авторката отвори прозорец и към действията на Том тогава, а в крайна сметка най-интересен стана именно конфликтът между двамата идилични влюбени, които вече трябваше да се решат от коя страна на барикадата са. И всичко това – под погледите на околните, осъждащи и жадуващи пикантни клюки. Трилър както за мрачното в душата, така и за маските, зад които никога не се знае какво има всъщност.
