Забравете. И за нелепия филм „300“, и за всички мъдротии, които сте чували за тази книга, заклеймяващи я като трудна за четене. Защото тя е дълбок и прекрасен роман, изключителен пътепис на далечни времена, на различни народи и още повече богове. Безброй богове – повече, отколкото е възможно да се въобразят дори. И сред всички тях неуморно крачи Кир Спитама, внукът на Зороастър – пророка на Единия бог, Ахура Мазда, и неговото проявление огъня. От мига, в който става свидетел на гибелта на дядо си и единствен чува думите на бога, той е с предопределено бъдеще… но не така мислят персийският владетел Дарий и неговите наследници Ксеркс и Артаксеркс.
В края на живота си Кир Спитама е посланик на великата персийска империя в Атина и слуша Херодот, който разказва за наскоро завършилите войни от гръцка гледна точка. Възмутен от лъжите му, слепият и предусещащ близкия си край посланик започва да говори за живота си, преминал на служба при трима владетели и отвел го до границите на познатия свят… че и отвъд.
Зороастрийството е официалната религия на Персия, но под нейния похлупак са все още силни езически богове-деви, и то не само в покорените градове, а дори и в самия царски двор, където религиозните церемонии са безброй, а преклонението към богинята Анахита (вж. „Бялата богиня“ на Грейвс) е още много силно. Само в древния Вавилон се кланят на 65 000 богове, а всеки град на практика има свои лични фаворити, които в пъстрата империя съжителстват относително мирно помежду си. Кир Спитама е задължен да ги заклеймява като дяволи и лъжливи богове, но с времето и неговата вяра ще бъде разклатена след срещите с мъдреци като Буда и Конфуций, с пророци на всякакви чудати учения и пламенни вярващи. Сред всички тези се промъкват дори и атеисти, а на едно място Видал знаменателно пише: „Въпреки че е потомствен жрец, Калий е много суеверен. Това ми се вижда чудно. Потомствените жреци обикновено са склонни към атеизъм. Те знаят твърде много“.
В началото си мислех, че „Сътворението“ е роман за Гръко-персийските войни и причините за тях – много по-различни от общоприетата гледна точка. Имам чувството, че този роман не е на почит в южната ни съседка и дори само малък цитат може да онагледи причините за това:
Демокрит е твърде учтив, поради което не изразява несъгласието си. Но аз съм видял онази страна от характера на гърците, която те обикновено прикриват един пред друг. Видял съм ги в персийския двор. Чул съм ги как молят Великия цар да нападне родните им градове, защото никой грък не може да понесе успеха на друг грък. Ако през онези години нямаше гърци в Персия, нямаше да има и Гръцки войни — Ксеркс щеше да разшири империята ни и да завоюва цяла Индия чак до Хималаите, а може би и отвъд тях.
Но всъщност книгата е много повече – тя е описание на света около VII-V век преди новата ера по съвременното летоброене, а Видал е отредил на своя герой срещи с някои от най-известните хора на древността, разтягайки до границите на възможното неяснотите около точните хронологически рамки на животите им. „Сътворението“ е описание на един не много различен от днешния свят, в който по думите на автора „физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото и еднообразието на човешката природа“. И множеството учения, които се срещат, са само проявления на страховете на човешкото, на тленното. Кир Спитама упорито търси най-важната идея – тази за Сътворението – как се е появило всичко, и през неговия разказ водещите доктрини за времето си биват обрисувани подробно. А пътем животът си тече ли, тече…
Животът на Кир Спитама не подлежи на кратко описание. Още от детството си той е подвластен на мощните вътрешни борби в персийския владетелски двор и животът му не струва нищо, ако покровителите му сгрешат. Безкрайно хитрата му и коварна майка сама кове своята съдба и си завоюва почетно място сред хора, които дълго време я презират, а пътем осигурява не само оцеляването, но и бъдещето на своя син. Само че той няма да бъде върховен жрец и глава на Зороастрийския орден. Вместо това ще бъде посланик, търговец и шпионин на Великия цар в тайнствената Индия, а по-късно и отвъд нея – в загадъчния Китай. Защото очите на Дарий са вперени на изток – там, където завоеванията си заслужават, не каменистите и бедни гръцки земи. Кир Спитама поема на дългогодишни пътувания, които ще отнемат годините на живота и цвета на косата му, но ще го напълнят със знания и умения, с разбиране и мъдрост. И в залеза на своя живот той ще си спомни всичко, което си заслужава – за успехите и неуспехите, за моментите, когато е бил в зенита на силата си и моментите, когато е бил дори роб без изгледи за освобождение.
Кир Спитама е Животът сам по себе си – с всичките му превратности, върхове и падения.
„Сътворението“ е зашеметяващо богат роман, а великият Гор Видал се е обезсмъртил с него. Мога само да съжалявам, че дълго време подминавах тази книга, подлъган по нещата, които съм чувал за нея. Сред тези страници има всичко, всичко – и всеки, независимо от убежденията си, ще намери нови неща, в които си заслужава да се вярва и заради които си заслужава да се живее. И умре.
От същия автор
От същите жанрове
