„Съвършени останки“ ме впечатли определено – и като криминална интрига, и като (и това май в последно време ми е по-важно) прекрасно обрисуване на главните герои, на техните проблеми и борбата им с както с предизвикателствата на настоящето, така и с всичко натрупано от миналото. В продължението „Съвършена плячка“ Хелън Фийлдс решава да изтормози още повече главния герой Люк Каланак – този завеян полускандинавец-полуфранцузин, като вкарва в живота на неговата лелеяна колежка Ава Търнър старо гадже, който се е издигнал в Скотланд Ярд и провежда наблизо свое успоредно разследване за хитроумно хакерско престъпление. Очаквано Каланак не гори от възторг от появявата на този нахалник около обекта на неговите чувства, а скоро и става ясно, че е напълно прав да не може да го трае – но тепърва има за какво да се гневи.
По улиците на Единбург се завихря нова кървава буря. За кратко време се случват две противоположни по методите си престъпления – някой успява незабелязано и с демоничен финес да убие посетител на музикален фестивал сред хилядите очевидци, а друг убива жена в дома ѝ по крайно брутален и кървав начин. Каланак и неговите колеги са разкъсани в разследване на двата случая, които изглеждат несвързани, но какво в тези романи е наистина такова. Отличителното в този трилър е, че жертвите са наистина невинни и полезни за обществото хора, и точно тяхната дейност в полза на всички ги прави мишени за убийствата. И следващите жертви започват да никнат една по една, преди онлайн журналист да обърне внимание, че някой изписва графити по стените с професиите им още преди самите посегателства да се случат. Цялата страховита мистерия отвежда към тайнствената тъмна мрежа, където невидим кукловод е създал зловеща надпревара за психопати, а Каланак има нужда от помощ от компютърен гений, койго да проникне там – и няма голяма изненада, че това е човекът, който е на мушката на разследването за хакерство на най-нелюбимия му човек на света. Успоредните разследвания се преплитат, нещата загрубяват по всички фронтове, а лесните отговори се оказват всичко друго, но не и правилни.
Удоволствие бе да се чете и „Съвършена плячка“, Хелън Фийлдс ни прави до такава степен съпричастни на драмите в живота на главните герои, че дори да нямаше текущи зловещи престъпления за разследване, пак би ми било интересно да чета как се справят с тях. Каланак определено няма скрупули да постави кариерата си на карта и да използва методи, които не са съобразени със закона, а това, че обектът на неговите чувства решава да се сгоди за един очевиден скапаняк, го разклаща до степен да загуби контрол – особено когато този навлек му показва ясно до какви крайности е готов да стигне, за да получи това, което иска. Рядко се случва едно продължение да е на нивото на първата книга, но тук втората дори надгражда според мен – и макар да разбирам това, което се случи в края, не мога да излъжа, че наругах авторката за измъкването по терлици по най-важната тема.
Най-хубавото е, че има още много книги от поредицата и ги искам – и вярвам, че ще бъдат издадени на български.
От същия автор
От същия жанр
