След библейско дъждовния Абърдийн от „Студен гранит“ на Стюарт Макбрайт се насочваме на юг към столицата на Шотландия – Единбург. Точно там се вихри не по-малко кървавото действие на „Съвършени останки“ на Хелън Фийлдс, макар че това е съвсем различен тип трилър – тук отлично знаем кой и защо извършва зловещите си деяния, а авторката ни отвежда в интимна близост до убиеца и неговите действия. А те са определено отличителни – един откачено жадуващ за уважение мъж е измислил гениален план как да си открие перфектната жена – като я отвлече, превъзпита, и най-важното, да подхвърли друго тяло на полицията, за да не бъде търсена. Той е създател на съвършени останки, около които умело подхвърля улики, за да насочи разследващите към заключението, което цели.
Но в центъра на сюжета е герой, за когото ясно си личи, че е написан от авторка, нищо общо със суровите грубияни, които мъжете, автори на трилъри, обичат да изтипосват. Инспектор Люк Каланак е наполовина шотландец, наполовина французин, красив като модел, чувствителен и деликатен, преживял травмиращ инцидент, който е унищожил предишния му живот, и сега му се налага да се впише в реалността на шотландската полиция – която никак, ама никак не го приветства радушно. Още от самото начало му се стоварва да разследва открито силно обгоряло тяло, което уликите сочат, че е принадлежало на саможива адвокатка. Търсенето на убиеца започва, а никой не подозира, че жената си е съвсем жива, макар и тежко наранена – нейният похитител има ясен план как да извърши перфектното престъпление, но след като се препъва в другата стъпка, нейното превъзпитание, отвлича още една жена, при това проповедничка. Именно нейната професия (или призвание, ако сте вярващи) отвежда към една странична линия, в която най-близката колежка на Каланак, Ава, разследва защо жени изоставят бебетата си в парка на произвола на студа – а разкритията на двамата водят едва ли не до война с католическата църква. Религиозната мотивация обаче не е водеща за този, който отвлича жени, много по-сложни щения го водят и залозите се вдигат все повече с всяка следваща страница.
„Съвършени останки“ те увлича с лекота – Хелън Фийлдс рисува интригуващи герои и от двете страни на фронта – Люк и Ава притежават естествена химия помежду си, а техният антагонист също притежава плътност, каквато малко злодеи в книги постигат – по скалата от Волдемор до Ханибал Лектър е определено доста по-близо до канибала. Романът притежава естествен вътрешен ритъм, редуват се сцени, чрез които опознаваме Каланак все повече и повече и се доближаваме до сърцевината на неговата счупеност, а същевременно злодеят срещу му пропада все повече в своята лудост, за да се стигне до неизбежния финален сблъсък.
Определено ще прочета и „Съвършена плячка“, втората издадена книга на Фийлдс у нас.