Ясна отлика има в стила на един шотландец спрямо американците – и макар да ми се иска да чета големите фантастики на Иън Банкс, и ранен трилър от 1993 г. ще свърши работа. „Съучастие“ е плътна и наситена книга, която не е точно page turner в стила, в който пишат американските автори на трилъри, където препускаш през страниците и, озовал се сред внезапни обрати и изумителни разкрития, не усещаш как стигаш до края. Банкс създава сюжет с мрачна атмосфера, в която далеч не само деянията на убиеца са укорими и ужасяващи – напротив, и останалите не са точно позитивни герои и не остава много място за съчувствие към тях.
В центъра е журналистът Камерън Коли, който не е точно достоен пример за професията – наркотиците и стимулантите са негов постоянен спътник. Наскоро с него се е свързал анонимен глас, който му подава по малко информация, свързана с грандиозна афера, оставила серия трупове, чиято смърт така и не е разследвана достатъчно задълбочено, и той е готов на всичко, за да се добере до тази история. Животът му е всичко друго, но не и успешен, но поне се опитва да пише истината. А тя често е неприятна – в статиите си той е изобличил много лица, които правосъдието е оставило ненаказани. И това си е сякаш в реда на нещата, до момента, в който някой започва да избива тези, които са успяли да се спасят от възмездие – изобретателен и умен, убиецът наказва всеки от тях по начин, който пряко напомня простъпката, която са направили. Полицията е в пълна безизходица, но когато се оказва, че Камерън няма алиби за кое да е от убийствата, става прицел на подозренията им.
Ретроспекции към миналото рисуват фона на историята – малко по малко са описани близки на Камерън, техните отношения през годините, грешките и проблемите, с които са се сблъсквали. Нещата започват да се навързват малко по малко, а едно старо престъпление се оказва ключ към новата поредица от убийства, които вече засягат лично журналиста, след като и негов близък приятел бива убит. Труповете продължават да се трупат, полицията иска отговори, а някъде там се таи отмъстител, с когото поне част от читателите ще са съгласни – понякога справедливостта идва в образа на дявола.
„Съучастие“ е солиден трилър с ретро дух – личи си колко по-различно се е пишело едно време, колко повече внимание се е обръщало на изграждането на героите и обстановката, на създаването на атмосфера, която да плени читателя и да не пусне ума му дълго. Самата криминална интрига не ми беше чак толкова интересна, но краят си заслужаваше, макар да бе мъничко предвидим.
От същия жанр
