Винаги ще свързвам „Стената“ с един от най-достойните хора, които съм срещал в живота си – преподавателя ми от гимназията г-н Йорданов, който има основна заслуга животът ми да потече в руслото, в което е. Един от малцината учители, които наистина повлияха на мисленето ми и ме насочиха в правилна посока. Именно той ни събра един ден след часовете и ни пусна „The Wall“ в компютърната зала на даскалото, вече не помня повода. Помня впечатлението, потреса и възбудената наслада от смазването на табутата, което течеше пред очите. Остава си спомен за цял живот.
„Създаването на Pink Floyd The Wall“ има нужда точно от тази основа, за да бъде оценена. Разбира се, съмнявам се, че някой, който не харесва величествените песни на групата или не се е блещил в смес от потрес и дива радост на филма, ще си вземе това луксозно бижу, но все пак нещата са свързани неразривно. Четох албума по особен начин, защото се добрах до едно от сигналните копия с незалепени кóли – така можех с лекота да взема коя да е страница, да я доближа до очите и огледам в детайли, а няколкото разпилявания на листите наоколо създадоха неизбежния творчески хаос.
Джералд Скарф е илюстраторът, който работи с Pink Floyd от клипа на Wish You Were Here, близко е до групата през немалък период от време и създава някои от най-запомнящите се образи в музиката и киното някога. В книгата той пространно и, бих казал, доста откровено разказва за запознанството си с членовете на Pink Floyd, за техните характери, отношения, дрязги и, разбира се, как са създавали една от най-съвършената музика, писана на тая планета. Акцентът обаче е върху визуализацията на тази музика – клипове, шоута, накрая апотеоза „Стената“, който минава през толкова много обрати и проблеми, че наистина по едно време се чудех как изобщо са завършили филма.
Не може да се каже, че текстът блести от особени литературни достойнства, по-скоро е стегнат и лаконичен, затова и не мога да дам максимална оценка, но не е и това, което търся в подобна книга. Важни са фактите, тайните, разкриването на един мит от създаването до триумфалното му шествие по света – и остава само дълбокото ми съжаление, че няма как да присъствам на шоуто след десетина дни – сигурен съм, че ще е зашеметяващо представление.
В книгата има и доста включвания с интервюта и коментари на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и режисьора на филма – сър Алън Паркър. Всеки от тях показва различна гледна точка – понякога дори откровено си противоречат, но няма как да е инак, всеки запомня своя трактовка на събитията, особено от такива лудешки времена, когато групата се е борела със себе си, с публиката си, за част от която признават, че не са понасяли по едно време, с напрежението от започването на нови и нови проекти, които Скарф описва – и огромната част от които така и не виждат бял свят, освен в някои от публикуваните в книгата илюстрации.
Няма какво повече да се каже за книгата – за всеки фен тя ще е лично изживяване, което ще се напасне със спомени и чувства, свързани с Pink Floyd. Всеки, който може да оцени тази космическа музика, си има своята лична, вътрешна лудост, породена от нея, и този албум е едно чудесно допълнение към нея.
Същевременно изпитвам силна гордост, че в „Изток-Запад“ осъществихме този проект, който изискваше огромна инвестиция и като пари, и като време и внимание по всеки детайл. Оригиналното издание на книгата стоеше в офиса от над година и постоянно теглеше внимание към себе си – и в крайна сметка още една мечта, която дълго време ми се струваше неосъществима по ред ясни причини, е вече реалност. Усещането е неописуемо.
От същия жанр
