Илф и Петров са винаги удоволствие за четене, а не по-малко и за слушане. „Светла личност“ е кратка и забавна повест за трагикомичната участ на иначе незабележимия с нищо служител Филюрин, който става невидим благодарение на поредната недотам гениална хрумка на изобретателя Бабски, който по съвместителство изпълнява ролята и на градския луд.
Двамата автори пародират без пощада своето общество, над което бди невидима всесилна и всевиждаща партия – или поне така си мислят всички. Защото ако в началото невидимостта на Филюрин е приета с присмех и закачки, както и с обичайните административни почуди какво да го правят, то гражданите на Пщислав скоро започват да подозират, че той може да е навсякъде… и спират да лъжат, да мамят, да крадат и изобщо да правят всички неморални неща, които съставят голяма част от живота им. Всички стават влудяващо честни и това ужасява и един изпечен престъпник, тъкмо пуснат от затвора, който иска да се върне бързо към старите порядки.
Разбира се, жителите на Пщислав не могат да оцелеят дълго в състояние на постоянна параноя и постоянна честност – това просто не е възможно, и бързичко спретват комплот на иначе възхвалявания като идеал Филюрин. Набеден, че е направил дете на своята противна хазяйка, която е изоставил, той трябва да се защитава срещу клеветата.
„Светла личност“ скача от абсурд към абсурд от първата до последната страница – изобретенията на Бабски, сред които фабрика, която може да работи само в непонятно огромен мащаб и скоро спира поради липса на суровини, чиновническите скудоумия, преливането от пусто в празно – изключително смела творба за годината си на написване: 1928. Сталиновата ера е в началото си и само мога да се чудя как тези двама гениални хумористи са се чувствали в тази действителност. Но при всички случаи е интересно да се анализира различния подход към невидимостта в класическата творба на Хърбърт Уелс и при съветските писатели.
На този линк може да се регистрирате за един месец безплатно слушане на всичко в Storytel.
От същия автор
От същия жанр
