Една от най-чаканите книги у нас тази година със сигурност е „Мрак“, финалната част на страхотната поредица за детектива вълколак Бънк Ромеро на Емил Минчев, но сега вниманието ще е насочено към друг негов фантастичен свят – този на „Светлосянка“, създаден като аудиосериал за Storytel. Историята вече я има и на хартия, а Емил е вдигнал мизата – не му стига един свят, та бил той фантастичен, тук играе в два, че и загатва за твърде възможното съществуване на трети. И сред всичко това един наглед обикновен шофьор на такси има да открива твърде много неща за устройството на вселената – и за самия себе си преди и след смъртта.
Добре дошли в Сянка, отвъдното, където много от починалите на Земята хора отиват – но не всички, остава загадка какво се случва с останалите. Това е огледален на познатия ни свят, в който всичко е различно, и авторът отделя много внимание и усилия да ни помогне да усетим, вкусим дори, опознаем този изкривен до сюрреализъм свят, в който познати са само отношенията между хората и постоянното боричкане за влияние и власт. Точно там след катастрофа попада Дани Лазаров, наглед обикновен шофьор на такси. Заедно с основната си работа той е вършел и разни криминални дейности, затова и толкова по-иронично е, че в тамошната служба за кариерно ориентиране отсъждат, че призванието му е да е… полицай. Там, в отвъдното, което едва-що е започнал да опознава.
В Сянка отвъдна България е конституционна монархия, която по стечение на злощастни политически обстоятелства върви в посока абсолютизъм. Тя е особено отражение на Светлината – нашия свят, а най-силно впечатление прави както това, че всеки призрак носи белезите на смъртта си и дрехите, с които го е застигнала тя. Важно е наличието на третяните, местна секта, които вярват, че след Сянка душите на хората отиват в трети свят – Мрак, „където праведните биват възнаграждавани, а грешниците наказвани“, познато, нали? Най-ценното в този свят са предмети от Светлината – „когато живите губят неща, те се озовават тук. И са много ценни…“, около които се върти и част от местната форма на престъпност. Точно с нея ще започне да се запознава много бързо Дани, докато полицайката от Отвъдното Ава пък е изпратена в Светлината, за да разследва мистериозно престъпление, което скоро разбираме – това ще ви издам, че е именно смъртта на Дани, която се оказва всичко друго, но не и инцидент. На Земята нещата много бързо силно загрубяват, вихри се мафиотска война, а дори като призрак, Ава се оказва заплашена и заплетена в сериозни премеждия.
Но и на Дани не му е по-леко. В отвъдна България нещата също са на ръба на политически разпад, а на него му се налага да разследва загадъчен сериен убиец, който причинява на иначе недосегаемите души нещо зловещо. Той скоро открива, че притежава крайно полезни сили и умения, но точно те ще го качат не само на доста опасното полицейско килимче, но и ще го накарат да направи преоценка на целия си живот. Там, където като най-голям грях е предателството към брат му, срещата с която в Сянка задвижва най-емоционално обагрената част от сюжета. Пътем сектата на третяните има свои планове за властта, един налудничав изобретател прави нови и нови опасни устройства и в крайна сметка на новоизлюпения полицай му се налага да се намеси в цяла-целеничка революция.
Надявам се да съм успял поне бегло да засегна някои от основните идеи в „Светлосянка“, без да издавам почти нищо от посоката, в която върви доста усложнения сюжет. Истината е, че така и не успях да почувствам този отвъден свят като понятно място, прекалено изкривен и абсурден ми беше (инопланетният Унтерщат спрямо него е като роден град), неубедителен бих казал, за сметка на пределено понятното и доста кърваво действие в нашата реалност. Връзките между събитията от двете страни на границата живот/смърт постепенно се натрупват и си мисля, че много разкрития са оставени за продължението, което ми се струва задължително, знам как Емо планира в главата си събитията и нямам съмнение, че втората част е въпрос не на измисляне, а на написване. Докато четях книгата, постоянно си мислех за няколко други сюжета, свързани с отвъдното – разбира се, на първо място “Танатонавтите” на Бернар Вербер, по-съвременната „Седемте луни на Мали Алмейда“ на Шехан Карунатилака и особения сборник „Сума. 40 истории от отвъдното“ на знаковия невроучен Дейвид Игълман, чудя се дали авторът ги е чел и е черпил вдъхновение от тях, за да ги вплете в своя чудат свят, в който, мисля си, героите на Луис Карол ще да биха се чувствали преуютно.
