Историческите религии днес са обгърнали почти цялото земно кълбо, но хронологически те образуват само върха на религиозния айсберг, защото обхващат по-малко от четири хилядолетия, за разлика от близо трите милиона години на предшестващите ги религии.
Аз да чета книга за религии е точно както дяволът чете евангелието от популярната метафора. Но интересът ми към заобикалящия ни свят няма как да не включва и тези най-мащабни творения на човешкото въображение, които са имали основно значение за почти всички хора през почти цялата история. Но ако прочетете внимателно цитата, с който започва този текст, и с който почти завършва „Световните религии“ на Хюстън Смит, ще се ориентирате и бързо защо смятам, че придаването на тежест на религиите в съвремието при цялото ни историческо познание за тях за мен е излишно. Те са доказали своята непригодност към глобален свят, който гледа към космоса и който за два века научно развитие реши огромна част от проблемите си, които хилядолетия религиозна власт не успяха. Нови проблеми изникват отново, но е крайно малко вероятно свръхестествени решения да се появят за тях – по-скоро или ще ги преодолеем отново със силата на разума си, или ще приключим съществуването си като вид. Но няма как да отречем културната съкровищница на човешките митологии от цялото земно кълбо, част от които са представени тук.
Самият Смит още в началото поставя ясни рамки на своя труд – това не е историческо изследване, а по-скоро е обрисуване само на светлата страна на религиите, при това така, както техните последователи си ги представят.
Цялостната история на религията не е обагрена в розови краски; често тя е твърде сурова. Мъдростта и милосърдието се появяват от време на време, а крайният резултат далеч не е еднозначен. Едно балансирано становище за религията би включвало човешките жертвоприношения и изкупителните жертви, фанатизма и гоненията, християнските кръстоносни походи и свещените войни на исляма. Би включвало лова на вещици в Масачусетс, „Маймунския процес“ в Тенеси, богослужението със змии на платото Озарк. Списъкът би бил безкраен.
Защо тогава тези неща не са включени в материала, изложен на следващите страници? Отговорът ми е толкова прост, че може да прозвучи наивно. Това е книга за ценности… Някои биха си поставили за цел да определят дали религията в своята цялост е добро, или зло. Този въпрос не представлява интерес за мен.
Трябва да призная, че при следващите му думи се настроих доста негативно, но сетне Смит ме спечели с всъщност много добре описани исторически събития, в контекста на които поставя появата и развитието на различните водещи днес религии:
Доколкото ми е известно, на тези страници няма нищо, което да противоречи на историческите факти, но като оставим настрана избягването на груби неточности, въпросът не е толкова елементарен. Изключил съм много неща и съм опростил материала там, където историческите подробности като че ли забавяха темпото и засенчваха главното. Понякога съм предлагал изводи, които сякаш се подразбират, и съм въвеждал примери, които са съзвучни с темата, но не се срещат в самите текстове. Заради тези волности някой може да сметне, че книгата „нехае“ за фактите, но историческата точност не е най-същественото. Религията не е преди всичко въпрос на факти – тя е въпрос на значения.
Аз пък съм дълбоко убеден, че историческата точност е съществена, защото без нея всичко увисва във въздуха. Разбира се, Смит не може навсякъде да оправдава всичко негативно в религиите, но този му стремеж понякога го води към констатации като: „На практика индийските секти често са били фанатично нетолерантни, но по принцип повечето са непредубедени“. Все едно да кажем, че християнските разклонения са фанатично нетолерантни, но по принцип не са толкова лоши – стига да не познаваме или целенасочено да игнорираме историята им, разбира се. Или когато при юдаизма пише: „Бог е Бог на правдата и неговата нежна загриженост е от века и до века, а милосърдието му се проявява във всичките му дела“. Това как се връзва с почти всичко в Стария завет, нямам понятие, но с такива празни приказки векове наред до днес се залъгват безброй хора, които не са си чели библията, но пък се имат за праведни християни някак си.
Разбира се, няма да седна да преразказвам основните постулати на отделните религии, за това са нужни поне 500 страници, колкото са били нужни на Смит. Но ми се иска да се спра на някои интересни наблюдения към източните вярвания, все пак за юдаизма, християнството и исляма всички ще да сме чели немалко и другаде. Смит начева с индуизма.
Но докато спазва основните морални норми, човек е свободен да търси всички удоволствия, които пожелае. Индуистките текстове не само не порицават наслажденията, но дори съдържат указания как да се разшири техния обхват. За обикновените хора, които търсят удоволствия почти изключително, индуизмът се представя едва ли не като режим, осигуряващ здраве и благоденствие; а за изисканите познавачи в другия край на спектъра той е разработил чувствена естетика, която шокира със своята недвусмисленост. Ако това, което искате, е удоволствие, не потискайте желанието си. Преследвайте го разумно.
Индуизмът изобилства с указания за онези, които са склонни да работят енергично за общественото благо. Той описва подробно задълженията, подходящи за дадена възраст, темперамент и социален статус.
Проследени са различните видове йоги, както и кастовата система в исторически и морален аспект. Смит описва както крайностите ѝ, които са приемани доста негативно по света, така и например факта, че членовете на считаните за по-висши касти се наказват много по-тежко за провинения от тези от по-нисшите. Включително пише: „В Индия най-нисшата каста била освободена от много изисквания за неподкупност и себеотрицание, които по-горните касти трябвало да спазват.“ Знаем в коя каста биха влезли българските политици значи.
Въпросът за прераждането е също много интересен и му е отделено много внимание. Смит цитира Бхагавад гита:
Както износена дреха човекът
изоставя и друга облича –
така въплътеното в старото тяло
го напуска и ново облича.
И допълва:
Под човешкото ниво преминаването е през поредица от тела с нарастваща сложност, докато накрая се придобие човешко. До този етап растежът на душата е практически автоматичен. Тя сякаш расте нормално и постоянно, като растение, и с всяко следващо въплъщение получава тяло, което, бидейки по-сложно, представя нужния размах за нейните нови способности.
Когато душата премине в човешко тяло, автоматичният възход приключва. Вселяването ѝ в тази възвишена обител е доказателство, че душата е достигнала самосъзнание, а с това владение се появяват свобода, отговорност и труд.
И се включва законът на кармата, който е също разгледан в детайли.
За разлика от монотеистичните религии, индуистите могат да приемат наличието на други богове, макар това понякога да води до странни идеи като тази, която Смит описва:
Та нима животът не е по-интересен заради разнообразните приноси на конфуцианците, даоистите, будистите, мюсюлманите, евреите и християните? Един съвременен индуист пише: „Колко артистично е, че има простор за такова многообразие – колко разкошно и по-интересно, отколкото ако Всемогъщият бе постановил един антисептично сигурен, изключителен, ортодоксален път. Въпреки, че е Единство, Бог явно намира отмора в многообразието!“
Няма как да не се заям, че се подминават хилядолетията религиозни войни и безкрайните страдания на милиарди в името на хипотетичната радост от живота в такива интересни времена – китайците добре знаят, че това си е проклятие. Но е прекрасен пример как всеки „мъдрец“ си присвоява правото да знае какво мисли богът и то винаги е в тон със собствените му мисли, изумително съвпадение просто.
В края на главата е отделено малко място и на сикхите, чиято религия според Смит била създадена, за да разреши породения от религията конфликт в Индия – само за да го задълбочи още повече, както обикновено става.
Будизмът се повява точно в тази среда.
За разлика от индузима, породил се в резултат на бавен, почти недоловим духовен растеж, религията на Буда се появила отведнъж в напълно оформен вид. До голяма степен тя била реакция срещу индуистките изкривявания… Будизмът черпел жизнената си енергия от индуизма, но пред неговата ширеща се поквара будистката религия се отметнала като камшик, за да нанесе силен ответен удар.
Има доста причини, поради които будизмът звучи привлекателно на фона на останалите религии в книгата. Смит цитира Буда:
„Не приемайте онова, което ви съобщават, не приемайте традицията, не приемайте твърдения само защото са записани в нашите книги или защото са в съзвучие с вярванията ви, или защото ги е изрекъл учителят ви. Бъдете светилници за себе си.“
И продължава:
Буда проповядвал религия, лишена от ритуали. Той многократно осмивал пустословните брамински обреди като суеверни обръщения към ялови богове.
Буда проповядвал религия, която заобикаляла умозрението. Има многобройни доказателства, че той е можел да бъде един от великите метафизици на света, ако беше насочил усилията си в тази посока… Практическата му програма била строга и той не възнамерявал да остави учениците си да се отклоняват от трудния път на практиката, за да пилеят сили в безплодно теоретизиране.
Някой да беше казал това на Тома от Аквино, нали? Шегувам се, спокойно 🙂
Буда проповядвал религия, лишена от свръхестествени елементи. Той осъждал всякакви форми на гадателство, врачуване и предсказване като нисши изкуства; и макар от собствен опит да бил стигнал до извода, че човешкият ум има способности, които днес наричаме паранормални, не позволявал на монасите си да се заиграват с тези способности.
Тези хубави правила били, разбира се, до време.
Дали религията на Буда, лишена от авторитет, ритуал, теология, традиция, благодат и свръхествествени елементи, е била също и религия без Бог – това е въпрос, който ще разгледаме по-нататък. След смъртта на Буда всички атрибути, от които се стараел да опази религията си, нахлули в нея, но приживе той успявал да ги държи на разстояние.
По-нататък Смит пише, че Буда е бил „атеист, що се касае до някакъв личностен Бог“, но не е могъл да избегна сам той да се превърне в такъв за последователите на учението му.
Конфуцианството е другото голямо източно учение, което си струва да бъде разгледано в дълбочина, особено заради актуалното му политическо звучене.
Никоя държава, убеден бил Конфуции, не може да държи в гнет всичките си граждани през цялото време, нито дори голяма част от тях за продължително време. Тя трябва да се осланя на приемане на волята ѝ, на осезаемо доверие в това, което върши. Отбелязвайки, че трите основни стълба на държавното управление са икономическата състоятелност, военната обезпеченост и доверието на народа, Конфуций добавял, че от тези неща най-важно е последното, защото „ако хората нямат доверие в управлението, то не може да се задържи“.
Пак той казва:
Достойни да управляват са единствено тези, които по-скоро биха се освободили от това задължение.
И добавя:
Повече от две хилядолетия преди Великата харта на свободите и „Правата на човека“, две хилядолетия преди Западът да отдели божественото право от кралския сан, китайците (чрез Конфуции и неговите ученици) вградили в политическата си философия правото на въстание: „Небето вижда, както народът вижда; волята на Небето е народната воля.“ В конфуцианството съучастничеството на незаслужената власт не само не се изисква, но и се смята за човешка грешка.
Освен тези трите, Смит отделя пространно внимание на даоизма, юдаизма, исляма и християнството, както и пренебрежимо малко внимание на иначе толкова интересните първобитни религии, от които са произлезли те. Да се спирам на последните три ми се струва излишно, достатъчно познати са и в приликите помежди си, и в разликите, които водят до генерирането на твърде много история, ако мога да перифразирам Чърчил в мнението му за барутния погреб Балканите.
„Световните религии“ е прекрасно четиво за хора с отворени умове, които не са оковани в религиозните разбирания, които са им внушени като беззащитни деца. Твърдо съм съгласен такъв тип запознаване с различните религиозни системи в историята да бъде част от образованието на децата у нас, а не да са оставени години наред на влиянието на само една от тях, подпомагана дейно от медиите и държавната власт. Напълно разбирам, че успехът на тази книга се крие в нейната достъпност, а не задълбоченост – Хюстън Смит успява да предаде с прости думи безкрайно усложнени нарочно концепции – и навярно фанатичните последователи на тези религии биха приели част от думите му като обида. Но това си е техен проблем, един от многото, които имат със свят, който не признава измислените табута и търси факти зад вярванията.
И все пак няма как да не препоръчам две други книги за религиите – „Делюзията бог“ на Ричард Докинс и „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс, защото щом всички изброени противоречащи си яростно религии съществуват, то логичният извод е, че до една са творение на човека. И пак от него могат да бъдат отхвърлени до една.
От същите жанрове
