Светът на мошениците прилича на нашия

  Силно се надявам да не ми стане навик да си започвам текстовете така, но и тази задна корица е абсолютно сбъркана – всичко, за което пише там с апломб, се случва в първите тридесетина странички, и е по-скоро въвеждащо приключение, което няма отношение към основното.  А то… всъщност е доста забавно. „Светът на мошениците“ е определено по-заплетена от първата част, „Звезден риск ООД“, в която преобладаваха пукотевиците и диалозите. Не че и тук ги няма в изобилие, но Крис Бънч този път е завъртял по-сложна интрига, която до последно криеше неизвестни.

   След спортното приключение, което, както казах, заема само първите тридесетина страници, екипът на „Звезден риск“ е привикан да се отправи към планетата Дампиер, където трябва да се опитат да спасят затворник, осъден на смърт за шпионаж. Предполага се, че е действал в полза на смъртните врагове на дампиерци от близката планета Торгут, с които си оспорват властта върху Белфортските светове, разположени точно между тях. Планетите си воюват отколе, но сега плановете за защита на Дампиер са откраднати и опасността от катастрофално поражение е настроила местните доста агресивно. Включително по улиците се вихрят маскирани бандити, които пребиват невинни граждани по зададен сигнал, за да натягат напрежението.

  Нашите хора се отзовават на призива на бившия премиер на Дампиер, който си има свои собствени политически амбиции и много иска да свали настоящата власт, която го е унижила. Разбира се, няма как да се мине и без „Цербер“, старите приятелчета на звезднорисковите, които имат сериозни позиции на планетата, а на всичкото отгоре героите на Бънч скоро се конфронтират и с местните власти. И се започва играта на котка и мишка, придружена с шпионски игри на Торгут, докато дрънкането на оръжие се усилва.

   „Светът на мошениците“ е от наистина сполучливите имена на книги, отразява дословно привичките на Дампиер, а и на техните войнолюбиви съседи. Екипът на „Звезден риск ООД“ е свикнал да използва измами и заблуди, но тук направо си намират майстора, преди да решат да действат крайно грубо. И особено забавно е в края, когато един тамошен аналог на нашия главен прокурор си казва и майчиното мляко, забавно е да се помечтае и тук да се случи, но… затова е научната фантастика, да описва невъзможни неща – като честни политици например.