Предисторията е тук, в голям формат, твърди корици и изумителни илюстрации, онагледяващи смутната и объркана история на Вестерос и околните земи. Да, знам, че всички чакат с нетърпение шести том (аз не чак толкова, още само до трети съм чел, отлагам удоволствието), но „Светът на огън и лед“ си заслужава удоволствието, три дни четох и се дивех на мащаба на въображението на Джордж Р. Р. Мартин и неговите съавтори Елио М. Гарсия-Младши и Линда Антинсън. Няма да седна да смятам колко ще да е приносът на всеки от тях – стига ми, че действието, в което пряка реч няма, тече леко и плавно и няма откъсване от него, освен към края, когато вече в повече ми дойдоха далечните земи и неясните полумитове за живеещите там народи.
Най-сетне историята ми е далеч по-ясна и дори да запомних само малка частица от безбройните имена и сблъсъци по тия страници (чак в един момент се сетих за учебника по средновековна балканска история, който приличаше на телефонен указател), много неща се изясниха – самобитността и мизерията на Железните острови (заслужена след векове мародерства от тяхна страна), чудатостта на Дорн и обичаите им, пътят към властта на всяка една от властващите фамилии, с които започва „Игра на тронове“, и особено историята на Таргариените, които от дребен и незначителен род се издигат до властта, благодарение на едно пророчество. Поредици от чудати крале, всичките със своите особени привички, славни моменти и горчиви падения – „Светът на огън и лед“ описва в пълни подробности аристократичните крамоли на една малка територия, поделена между седем кралства с прекалена гордост и малка търпимост. Обикновените хора ги няма по тия страници – всеки ред е посвете на властващите и домогващите се до властта, които използват всяка възможност, за да се издигнат до жадуваната корона – а изобилие от такива се слагат тържествено, а после се валят в прахта. Дракони има повече от достатъчно, особено в първата част на книгата, срещу тяхната мощ спасение няма (само дорнците успяват да приложат жестока, но ефективна тактика), но за сметка на това ги унищожават същите страсти, които са насочвали завоеванията им.
Систематичността на излагането на историята впечатлява – започва се от цялостна история на Вестерос от първите хора, през смазването им от андалите и продължава със завоюването на властта от Таргариените. Следва подробно изложение на над двата им века власт, силните и слабите крале, сближаването с някои родове, та чак до възкачването на Ерис Втори и назначаването на Тивин Ланистър за негова Ръка. После събитията главоломно се втурват към предизвестеното – бунтът на Робърт е описан подробно, ведно с крушението на гордите и всемогъщи някога Таргариени. Информацията е много и трябва да бъде четено бавно, няма друг начин – не че запомнянето е възможно, но логиката на изложението, стройността на създадената митология и история си заслужават вниманието.
Следващите страници са посветени на всяко едно от седемте царства – подробен разказ за съществуването му, важните крале, сблъсъците и съюзите с околните, отделни глави за всеки от водещите замъци с прекрасни илюстрации. Картите са достатъчно подробни – досега не се бях наканвал да разгледам внимателно кое къде е във Вестерос, но вече са ми далеч по-ясни доста от ходовете във войната, които винаги са ми се чинели малко хаотични и в книгата, и в сериала. Отчетох колко важни са древните истории за отношенията в „наши“ дни (тоест в протежение на петте основни тома). Хареса ми предисторията на част от героите – примерно защо Пейн е ням или как се стига до това Джейми да стане Кралеубиеца.
Без съмнение Вестерос страда от синдрома на балканизацията – същите предаващи се от поколение на поколение конфликти, чудовищни зверства, сменящи се едно сред друго приятелства и омраза, рожби на моментната конюнктура. В нито един момент по тия земи няма мир и спокойствие – страстите са винаги бурни, армии постоянно се движат насам-натам, крале се издигат и падат, а в тяхно име мрат хиляди – нищо различно от истинската история.
Последната част на книгата ми дойде в повече – далечни земи, които имат малко отношение към основното действие, са разгледани с определено досадни подробности – разбирам, че тази ширина на света ще позволи на Мартин в следващите томове да насочва действието в различни посоки или да въвежда нови герои и сюжетни линии. Ако е така, приемам нуждата да бъде разказана толкова подробна и същевременно изрично отбелязана като несигурна информация не само за Свободните градове, но и още по-далечните земи. Точно там обаче Мартин е добавил и връзки с други митологии на велики автори – на последните страници се спотайват връзки към Лъвкрафт и Чеймбърс например, споменати са „Кралят в жълто“ и Каркоса. Сигурен съм, че това ще допадне на истинските фенове на жанрова литература, запознати в детайли с различните светове.
Изданието е нищо по-малко от великолепно, а бях свидетел на няколкомесечната усилена работа на колегите Мирослав Александров и Дамян Дамянов (редом с превода на Емануил Томов), които направиха и невъзможното, за да имаме книгата в целия ѝ блясък и още за тази Коледа. Само уважение към труда им.
