На философска разходка с Юстайн Гордер и “Светът на Софи”

Рядко се случва книга да ме впечатли толкова със замисъла иизпълнението си. Наистина уникален роман, който безспорно може да мине и за “учебник” по философия. И хич не искам да виждам досада или липса на интерес в погледа ви при тези думи. Образованието в този му вид (Гатоу, Гатоу, Гатоу!) умело ни е оперирало от желанието да се интересуваме от философия и само единици преодоляват това и обръщат внимание на прекрасния й свят. За тъга аз съм от първите – имах известен интерес към философията, но после историята обсеби мислите ми и предопредели университетския ми избор. Сега отчитам грешката си и все си мисля, че трябва да се заема с попълване на гигантическите ми пропуски в тази област. Защото няма по-важно нещо от това да развиваш разума и мисленето си.

“Светът на Софи” наистина разказва вкратце и простичко историята на философията и е своего рода кукичка, на която да се закачат не напълно изгубени души като мен. 15-годишната Софи и тайнственият Алберто Кнаг поемат на дълъг път от древните философи (които май само Грейвс недолюбва) та до наши дни. На парад преминават Демокрит, Сократ, Платон, Аристотел, Августин, Тома от Аквино, Декарт, Спиноза, Лок, Хюм, Бъркли, Кант, Шелинг, Хегел, Киркегор, Маркс, Фройд, Ницше и др. Леко и приятно са описани течения във философията, различните школи и противоречията между тях. Същевременно действието на романа се развива в изключително интересна посока и Гордер показва чрез перото си практическото приложение на базови философски идеи, смесвайки елегантно няколко свята. По аналогичен начин в началото на “Гьодел, Ешер, Бах” Хофстатър обяснява как Бах е пишел творби, в които е наслагвал една и съща мелодия на различни нива, създавайки изумителни комбинации. Но за тази книга тепърва ще пиша много.

Книгата на Юстайн Гордер е доказателство за нелепицата, че в училище не могат да се учат сериозни неща, които да са от полза за децата. Решението героинята му да е само на 15 г. е чудесно и наистина се надявам повече деца около тази възраст да посегнат към романа, въпреки думата “философия” на корицата, към която са приучени да изпитват боязън и неразбиране. А по-възрастните само ще спечелят от тази книга, намирайки една или друга опора за вече изградените си разбирания за света или пък основание за промяна на тези същите разбирания.

“Светът на Софи” за мен лично е пореден подтик да насоча още повече вниманието си към сериозна литература с надеждата един ден дори чудовищните три тома на Тома от Аквино да станат достъпни за разума ми. Не, не заради теологическите им залитания, а въпреки тях.