Държах първото ревю в новия сайт на „Книголандия“ да е за знакова книга – и не се сетих за по-добра от „Светът във война (1939-1945)“ на Макс Хейстингс, един от най-знаковите историци на нашето време. Той ме впечатли силно с „Тайната война. Шпиони, шифри и партизани (1939-1945 г.)“ и всъщност очаквах тази цялостна и авторитетна история на Втората световна война също да бъде издадена, но това не се случи, затова и запретнах ръкави заедно с изключителния преводач Марин Загорчев – и ще ви кажа, че като става въпрос за книги с такъв размах и задълбоченост, хич не и бива да се захващаш, ако нямаш опитен професионалист да я преведе, благодарен съм му! И знам какво ще кажете навярно – още една история на Втората световна война, и навярно сякаш такива има предостатъчно. Но истината е, че няма достатъчно обобщаващи изследвания на войната, сещам се само за двата тома на Антъни Бийвър, както и еднотомната история на Базил Лидъл Харт (писана преди 50 г.), може би тук трябва да включим и втория том на „Възход и падение на Третия райх“ на Уилям Л. Шайрър (която я предхожда с 10 години), а повечето други са посветени на отделни аспекти на войната, като например „Тъмната страна на Луната. Вернер фон Браун и науката на разрушението в Третия райх“ на Уейн Бидъл или „Обратно броене 1945: Невероятната история на атомната бомба и 116-те дни, които промениха света“ на Крис Уолъс и Мич Уайс.
Сред тези почти 1000 страници Хейстингс следва добре познатата хронология, с която всеки изкушен в историята е напълно запознат. Но отличителното при него е, че заедно с щателното обрисуване на общата рамка на събитията вмъква и множество лични истории на свидетели от периода. Както написах и на задната корица, тук ще откриете не само личните истории на множество войници, моряци и пилоти, но и на езкзекутори от СС или бедстващи жители на Ленинград, а непознати за мен бяха страховитите сцените от относително не толкова познатата у нас азиатска сцена на войната, там също в огромен мащаб се случват немислими жестокости. Човешкото измерение на войната не може да бъде пренебрегвано и никоя сериозна история на Втората световна война не може да бъде сведена да основните фронтове и отделните битки, всяка от тях се развива в конкретен човешки контекст, който трябва да бъде изследван и засвидетелстван. И точно това прави Хейстингс, когато започва с немската и руска агресия над Полша, продължава към нападенията над по-малки европейски държави (включително съветското над Финландия) и неочаквано бързия разгром на Франция с всички интересни детайли около неговата вероятна предопределеност. Внимание е отделено и на Средиземно море, където Мусолини се опитва да изгради своята италианска империя и скоро се налага да бъде спасяван от немците.
Няма как фокусът да не се съсредоточава върху най-голямата инвазия в историята – операция „Барбароса“ и решителните месеци до края на 1941 г. След това историкът насочва вниманието си към Тихия океан и успехите на японските войски след атаката срещу американците, цитира високомерните думи на губернатора на малайската колония сър Шентън Томас, който казва на генералите си: „Предполагам, че ще отблъснете онези дребосъци“, преди Сингапур да бъде превзет по начин, който изумява света. След това обаче следват обратите в битките за Тихия океан, които обръщат изцяло посоката на войната в онази част на света. Хейстингс остава на море, като проследява сраженията в Атлантическия океан, описва драматичните събития около арктическите конвои, а след това се пренася и в отделна глава за мащабния обрат в СССР през 1942 г.
И точно сред тези драматични дни той намира за нужно да обърне внимание на не по-малко важните теми за живота в тези страшни времена – описва пространно бита на войниците, драматичната ситуация на домашните фронтове, а отделна подглава е посветена и на често пренебрегваната роля на жените в глобалния конфликт.
Неизбежна е главата за битките в Африка и цялата митология около Ромел, която и до наши дни витае наоколо, а след това и за решителната промяна в баланса на силите на Източния фронт през 1943 г. Интересни и за мен непознати бяха страниците за конфликта в Индия и позорното поведение на британците, които допускат Бенгалския глад през 1943 и 1944 г, за който Джавахарлал Неру пише, че е „последната епитафия на британското господство и постижения в Индия“. Много внимание е обърнато на азиатския фронт, на войната в Китай, започнала далеч през нацисткото нападение над Полша, както и американското прескачане през островите към Япония. Италианската кампания заслужава интерес, а точно след нея и ситуацията в Югославия Хейстингс прави антракт с описание на войната в небето, стратегическите бомбардировки и техните неоправдано грандомански цели. Историята вече неумолимо се движи към края на войната – от откриването на втория фронт след операция „Овърлорд“, през безспирното напредване на съветските войски към Берлин, та до атомните бомби (тук ще вмъкна препоръка за изключителната „Опенхаймер. Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин) и капитулацията на японците.
И колкото и телеграфно да се спрях на основните точки от книгата, ми се иска задължително да акцентирам на брилянтния стил на Макс Хейстингс, който в „Светът във война (1939-1945)“ прави истински висш пилотаж в историческо-литературното изкуство. Той успява да комбинира много четивен текст с обилно количество информация, с множество дребни интригуващи детайли, с постоянно внимание към причините за вземането на едно или друго решение и свидетелствата както на най-известните личности от епохата, така и на наглед обикновени участници в събитията, всеки от които има своята истина. За мен този тип мащабни събирателни изследвания са безценни, защото предоставят обширен поглед към най-страшното време в световната история и служат за предупреждение към възможността то да се върне и дори да бъде задминато, ако бъдат взети отново поредица от грешни решения спрямо винаги наличните агресори в света.
И ще ви издам една тайна – Макс Хейстингс е написал и мащабна история на Виетнамската война, към която имам сериозен интерес – „Vietnam: An Epic Tragedy, 1945-1975“, мечтая и тя да бъде издадена на български и това зависи до голяма степен от читателския интерес към тази за Втората световна война. Вярвам, че това ще се случи и ще имам възможност да продължа да избирам още и още знакови исторически книги. Например съвсем скоро, още през март или април, ще излезе една много интересна книга, която проследява участта на пленените висши нацисти през погледа на един психиатър, назначен да ги изследва – „The Nazi and the Psychiatrist: Hermann Göring, Dr. Douglas M. Kelley, and a Fatal Meeting of Minds at the End of WWII“, която описва какво всъщност се случва с тези знакови пленници след войната до, по време и след Нюрнбергския процес. Ще видите.
От същия автор
Още по темата
