Терористи сеят ужас в Дания

   Струва ми се, че датчаните са по-меки от шведите и норвежците, поне що се отнася до писането на трилъри – вадя си този малко прибързан извод както от примерно „Наемателката“ на Катрине Енгберг, така и от „Свирепа зима“ на Ким Фебер и Йени Педерсен, с която се начева поредицата за разследващия Мартин Юнкер.

   Не че няма трупове, о, не, има си доволно – още в началото жесток атентат разтърсва Копенхаген и изправя на крак всички служби за сигурност. Разследването тече през образа на Сине Кристиансен, която често пренебрегва семейството си заради работата, а сред тайните контакти, чрез които следи за терористична опасност, е дори умерен ислямски проповедник. Липсата на следи около атентата изглежда отчайваща – до момента, в който познат на полицията заподозрян се появява пред една камера. А още по-пикантното е, че той е считан за мъртъв.

  Другата линия е за водещата фигура в поредицата – Мартин Юнкер, който е най-блестящият следовател в столицата, партнирал си е със Сине, но след много глупава грешка се оказва запратен  в изгнание в родното си градче, където трябва да оглави малък полицейски участък заради намиращото се там общежитие за бежанци, млади – и не чак толкова млади – момчета. Грешката е разбила и семейството му, а баща му, за когото трябва да се грижи, бавно губи паметта си и създава все повече проблеми. На всичкото отгоре точно в това тихо и спокойно градче е извършено страховито убийство (с което започва книгата, но после е изоставено за доста страници напред), което Мартин трябва да разследва с двамина новобранци.

   Както може да се досетите, между двата случая – и този, който е потресъл цялата страна и я е превърнал от спокойно кътче на света в жужащ кошер, и това в глухата провинция, което не интересува никого извън градчето, има връзка, която се оказва наглед невъзможна, сценарий, излязъл сякаш от някой нелеп конспиративен сайт. И Сине и Юнкер трябва отново да обединят сили, за да разкрият истината.

  „Свирепа зима“ тече равномерно и много професионално – двамата съпрузи знаят какво правят, задълбават солидно в личния живот на двамата главни действащи лица, показват ги като раними и далеч от супергерои хора, а самата фабула, обвързана с ислямската заплаха, нацистките движения, мигрантите и изобщо атаката към устоите на европейската цивилизация, е добре разработена. Липсваха ми обаче така характерните за Несбьо (и не само, разбира се) обрати в действието, много праволинейно течеше всичко, водеше спокойно към големия финал, който, както се полага, бе в люта снежна буря. И само си мислех защо тези кучета от кориците наистина не бяха пуснати да се развилнеят малко, биха били интересен щрих.