Четирима души. Една къща. Наблюдавани през цялото време. Нем, това не е поредно воайорско реалити, а иконична книга в областта на хоръра с духове. “Свърталище на духове” на Шърли Джаксън е точно това, което обещава, и нищо повече, без превземки, сложни клопки и неочаквани пренасочвания на сюжета.
Хил Хаус е построена преди по-малко от век от религиозен ненормалник, който е счел за нужно да опише пространно и злостно греховете, от които малкото му момиченце трябва да се пази. Обещанията за вечни мъки (особена е божията любов, знаете) са най-меката част от писанието, а в края изгубеният в лудостта си дори е нашарил страница с кръвта си, за да обясни как се сключват сделки с дявола. Ясно е, че и къщата, в която се е случвало това, не е обикновена. Построена с изкривена архитектура, привидно правите ъгли всъщност се отклоняват по малко и в крайна сметка резултатът е труден за приемане от мозъка – врати, които водят в погрешна посока, привидно близки обекти, които са далечни и цялата вариация от проблеми в тази посока.
Учен в областта на паранормалното (отчасти оксиморон) иска да изследва Хил Хаус, след като научава за мрачната й слава след серия семейни драми, разиграли се в нея. Той кани няколко души със себе си, на която покана се отзовават един от наследниците на къщата – Люк – и две жени, Елеонор и Теодора, пълни противоположности. Неуравновесеният характер на Елеонор се напасва с свръхестествените сили в къщата и поредицата нощи се превръщат в кошмари, в противовес на тихите спокойни дни, в които най-стряскащото нещо е домакинката от близкото село, прилична на робот с отегчителната си педантичност.
Свърталището на духове започва своята игра с гостите, а Елеонор изпада малко по малко в личната си лудост, докато другите трима се опитват да намерят своето място. Ситуацията се нагнетява с изтърсването на властната съпруга на учения, до полуда убедена в нуждата от комуникация с свръхестественото чрез “чиста любов” и вече всичко е налице за бурния край…
Както написах и в началото, “Свърталище на духове” е класика в жанра и точно това предопределя липсата на изненади в нея – начел съм се на куп ужаси с призраци и тази няма какво оригинално да предложи, нормално за книга, издадена през 1959 г.! Всъщност тя е оригиналът, от който поема жанрът – Стивън Кинг я определя като пряк вдъхновител на великия си роман “Сияние”, който обожавам, естествено. При колегите от “Операция Кино” има обширен материалза Шърли Джаксън, романа и екранизациите по него.
От същия жанр
