Не всеки клон на науката може да предвиди бъдещето – палеонтологията например не може, – но има много, които могат, при това с удивителна точност. Ако искате да разберете кога ще бъде следващото слънчево затъмнение, можете да се допитате до магьосници и мистици, но много по-голям успех ще имате с учените. Те ще ви кажат къде точно на планетата трябва да се намирате, кога да бъдете там, а също така и дали ще бъде пълно, частично или пръстеновидно затъмнение. Учените без никакъв проблем са в състояние да предвидят затъмнение – с точност до минутата, – което ще настъпи след хиляда години. Можете да отидете при някоя врачка, която да развали магията, виновна за вашата злокачествена анемия, или да започнете да вземате витамин В12. Ако искате да спасите децата си от детски паралич, можете да се молите или да ги ваксинирате. Ако се интересувате от пола на нероденото си бебе, можете да се консултирате с магическото махало (напред-назад – момиче; наляво-надясно – момче; или обратното), но – взето средностатистически – то ще познае само един от два пъти. Ако наистина искате точност (в случая около 99 %), опитайте с ехограф или амниоцентеза. Пробвайте с науката.
С увереност мога да твърдя, че Карл Сейгън е един от най-важните автори не просто на миналия век, но и изобщо – с много ерудиция и непресъхваща страст той се бори за защита на най-висшите човешки идеали, докато води понякога изглеждащата обречена своя битка с вятърните мелници на невежеството и цинизма. Всяка от неговите книги е вдъхновение за милиони читатели – като се почне от епичната „Космос“ в своите две одеяния – книжното и екранното, мине се през „Бледа синя точица“, „Комета“, „Сенките на забравените прадеди“, „Дракони в райската градина“, та дори и роман като „Контакт“, и се стигне до „Свят, населен с демони“. Книга, която определям понякога като най-важната прочетена в моя живот, която ме дръпна от омаята на псевдонауките и езотериката и ме тикна по смислен и рационален път, изпълнен с удивление пред опознаваемите чудеса на Вселената около ни. Вече съм писал подробно за книгата, когато я четох за първи път преди 14 години, ревюто ми за нея бе и едно от първите в този сайт изобщо. Затова и няма отново да се спирам на основните ѝ теми, те са до болка познати и все така оказват влияние върху живота на милиони хора на планетата, поради което и напредъкът на човечеството е бавен и често спъван – ей го, тепърва се говори за повторно кацане на Луната след петдесетина години, половин век бе изгубен без реален напредък за неизбежното (в „Бледа синя точица“ пише подробно защо) овладяване на Космоса.
„Много по-лесно е да се прави псевдонаука, отколкото наука – тъй като е по-лесно да се избягват разсейващите сблъсъци с реалността, при които не можем да контролираме резултата от сравнението. Прилагат се много по-ниски стандарти към твърденията, както и по отношение на това какво може да мине за доказателство. Отчасти поради същите причини е много по-лесно да представиш на широката публика псевдонаука, отколкото наука. Всичко това обаче не е достатъчно, за да обясни голямата популярност на псевдонауката.“ Това пише Сейгън и се опитва да обясни защо от древността до наши дни всякаквите приятно звучащи измишльотини неотклонно не просто намират последователи, а се разпространяват широко и безпроблемно по цялата планета. А той пише дори преди появата на социалните мрежи, които позволяват една фалшива новина да обиколи света за минути, особено ако е умело и контролирана пусната от организирани мрежи от профили, страници и сайтове. Изборът да се залага само на забавление, както се случва често при младите, е едно, но когато това е обществен избор, както виждаме особено в телевизионните програми, то бъдещето няма как да е позитивно. Сейгън го казва за САЩ, но изводът е за целия свят: „Именно по тази причина много от докторантите по природни и инженерни науки в американските университети – все още най-добрите в света – идват от други страни. Заключението, което понякога убягва на Съединените щати, е, че отказът от науката отново ще ни направи бедни и изостанали.“
Науката не изключва духовността, точно обратното – и тук Сейгън напипва това универсално послание, с което за мен се отличава толкова силно от по-агресивни автори като Докинс и Хичънс например. Той пише:
Науката не само е съвместима с духовността – тя е мощен извор на духовност. Когато осъзнаем своето място сред необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, красотата и изяществото на живота, тогава у нас се заражда извисяващо чувство – едновременно и гордост, и смирение, – което със сигурност е духовно. Такива са нашите усещания, когато сме изправени пред големи произведения на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна смелост, като например тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави лоша услуга и на двете.
В крайна сметка той констатира, че „Всяка епоха си има своя собствена лудост – някакъв план, проект или фантазия, – в която се гмурва движена или от желанието за печалба, или от нуждата от вълнения, или просто по силата на подражанието. И ако не успее в тези случаи, си намира някакво друго безумие, към което е тласкана от политически или религиозни причини, или от комбинация от двете заедно“. А в нашето забързано време тия лудости се сменят доста бързо и все така ефективно.
На едно място в книгата той все пак предлага неизчерпателен списък на „демоните“, които населяват нашия свят. И макар да съзнавам, че навярно всеки ще открие по нещо, което счита за реално и дори ще се засегне, ми се струва редно да бъдат посочени:
Типични дарове на псевдонауката и суеверията – това е само представителен, а не изчерпателен списък – са: астрологията; Бермудският триъгълник; „Голямата стъпка“ и чудовището от Лох Нес; призраците; „урочасването“; многоцветните, подобни на ореоли аури, които заобикалят всеки човек (с персонални за всеки цветове); извънсетивните възприятия, каквито са например телепатията, ясновидството, телекинезата, „дистанционното визуализиране“ на далечни обекти; убеждението, че числото 13 носи лош късмет (поради което много съвсем сериозни административни сгради и хотели в Америка минават от 12-ия направо на 14-ия етаж – защо да рискуват?); кървящите статуи; вярата, че да носиш със себе си отрязан заешки крак носи късмет; гадателските пръчки и багетизмът; „улесненото общуване“ при аутизъм; убеждението, че бръснарските ножчета стават по-остри, ако ги държите в малки картонени пирамиди, както и другите догми на „пирамидологията“; телефонните обаждания (нито едно от тях записано) от мъртви хора; пророчествата на Нострадамус; обявеното откритие, че неопитомени плоски червеи могат да усвоят изпълнението на определена задача, като погълнат смлените останки от други, по-добре обучени плоски червеи; идеята, че по време на пълнолуние се извършват повече престъпления; хиромантията; нумерологията; полиграфът; кометите, чаените листа и „чудовищните“ раждания като предвестници на бъдещи събития (плюс модерните в по-ранни епохи гадания, извършвани по оглед на вътрешности, по дим, по формите на пламъци, сенки и изпражнения, по звуците на къркорещи стомаси и дори – за кратко – по таблици с логаритми); „фотографирането“ на минали събития, например на разпъването на Христос; руският слон, който може да говори; „свръхчувствителните“, които – когато небрежно им вържат очите – могат да четат книги с върховете на пръстите си; Едгар Кейси (който предрече, че през 60-те години на XX в. „изгубеният“ континент Атлантида отново ще „изплува“) и други „пророци“ – насън или наяве; шарлатанството с диетите; усещането за напускане на тялото (например при клинична смърт), което се интерпретира като реално събитие във външния свят; измамата с чудотворните изцеления; дъските уиджа; емоционалният живот на мушкатата, който може да бъде наблюдаван с дръзката употреба на „детектор на лъжата“; водата, която има памет за това какви молекули са били разтворени в нея; определянето на характера на човек по чертите на лицето му или по издатини на черепа; объркването със „стотната маймуна“ и други твърдения, че ако малка част от нас иска нещо да е истина, то то е истина; човешки същества, които спонтанно избухват в пламъци и се овъгляват; трицикличните биоритми; вечните двигатели, които обещават неограничен източник на енергия (и които, по една или друга причина, не са предоставени на скептиците за внимателен анализ); систематично неудачните предсказания на Джийн Диксън (която „предсказа“, че през 1953 г. Съветският съюз ще нападне Иран, а през 1965 г. заяви, че Съветите ще изпреварят САЩ и първи ще изпратят човек на Луната) и други професионални „медиуми“; предсказанието на „Свидетелите на Йехова“, че краят на света ще настъпи през 1917 г., и много други подобни предсказания; дианетиката и сциентологията; Карлос Кастанеда и магьосничеството; твърденията, че са открити останките от Ноевия ковчег; „Ужасът на Амитивил“ и други страшни истории; разказите за малък бронтозавър, който в наше време обикаля из тропическите гори на Република Конго.
Много важна бележка под линия се отнася и до най-големите измами в историята, а именно глобалните религии, които редом с утехата, която дават с променлив успех, цинично виреят и богатеят върху всякакви невероятни твърдения, които последователите им безкритично приемат. Сейгън цитира римския историк Полибий, който още преди толкова векове дава просто обяснение на нуждата от религия в онези времена, които не са се променили особено: „Тъй като човешките тълпи са непостоянни, пълни са с неконтролируеми желания и страсти и не изпитват страх от последствията, те трябва да бъдат изпълнени със страхове, които да ги обуздават. Следователно древните са постъпили добре, като са измислили боговете и вярата в наказанието след смъртта.“
Добре, спирам, планирах този текст да е премерен, внимателен, неагресивен, но усещам, че пак се разпалвам и ми идва да пиша още и още за всякаквите свидетелства за липса на – и дори осъзнат отказ от – здрав разум, които Сейгън изследва. Но по-важното е да се каже, че големият учен и хуманист нито за секунда не престъпва границата на уважението към човека изобщо, към неговия интелект, който е успял все пак да надмогне всички измишльотини и да изгради цивилизация, която е способна да изследва себе си, да опознава света и като следваща стъпка – Вселената, с цялото възможно удивление пред самия факт, че ни има тук (в „Комета“ подробно е описано защо това не е даденост).
Вярвам, че това ново издание на „Свят, населен с демони“ е изключително важно конкретно за нашето българско общество, в което критичното мислене е сведено до минимум и училищната система систематично не му позволява да се развие – дали нарочно, дали от просто пренебрегване на нуждата от него. Тази книга промени живота ми към добро, казвам го недвусмислено, и искам да дам възможност и на други сами да се издърпат за косите, ако имат волята и желанието за това, тази книга е подходяща опора и вдъхновение. Благодарен съм, че имам възможност да издавам и такива ключови и смислени заглавия и се надявам да има достатъчно читатели за следващи подобни – в крайна сметка без такива книги посоката на обществото ни е еднозначно надолу.