Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Джон Гуин

Оригинално заглавие: The Shadow of the Gods, 2021.

Преводач: Светла Стоилова

Корица: Георги Ников, мека и твърда.

Година на изданието: май 2024 г.

Страници: 512

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Мъртвите богове са причинили много вреда, така биха казали мнозина. Те са разрушили света. Затова са мразени, затова, когато малцината оцелели от Гудфала се измъкнали от руините след падането на Снака, били изпълнени с ненавист и преследвали потомците на боговете; онези, чиято кръв носела срама от кръвните връзки с боговете.

В свят, вдъхновен от скандинавската митология (дотолкова, че ми напомни за историческата сага „Йомсвикинг“ на Бьорн Андреас Бюл-Хансен), боговете са воювали безмилостно помежду си преди три века и почти са затрили света в своята свирепа вражда. Сега те са мъртви, почитането им е забранено и се наказва със смърт, а по целия свят са безмилостно преследвани Белязаните – хора със свръхспособности, в чиито вени има следи от божествената кръв, а най-силните от тях са подчинявани чрез отломка от божествените сили и превръщани в покорни роби. Артефактите, свързани с боговете, са високо ценени и носят много облаги на този, който ги намери и използва, а голямата мечта е откриването на последното бойно поле, където легендата твърди, че са рухнали последните богове с техните доспехи, оръжия и съюзници. Там се намира великото дърво и центърът на кралството на мъртвите богове, но никой сякаш не помни вече как да го открие, макар да има хора с определени способноти, които го търсят. А като отломки от някогашната всемирна магия се срещат и опасни и разнообразни свръхестествени същества, наричани общо ваесени, като сред тях най-отличителни ми се сториха тенурите, които така обичат да ядат… зъби…

Това е сага, станала реалност.

Джон Гуин ни въвежда в един изпълнен с агресия свят, който се е възстановил от божественото унищожение, но е все още разкъсан на малки владения, оглавявани от амбициозни владетели, които до един се виждат като бъдещи императори на обширни територии – и съответно воюват помежду си настървено. Това не пречи на мнозина от жителите да живеят свободно в дивото, други пък сформират свирепи наемнически банди, които плават с кораби и изпълняват сляпо поставените им задачи – и не се свенят от никое зверство, за да си заслужат платата. Две от основните линии се развиват именно около такива наемнически дружини със звучни имена като Кръвнозаклетите (от тях иде името на поредицата) и Свирепите воини. В едната бивш роб трябва да изпълни клетвата си и да разбере какво се е случило с убитата му сестричка, а в другата свирепа жена воин търси слава и признание, но крие своя голяма тайна, която не остава дълго време опазена. Най-добре развита е обаче линията за една майка, която някога също си е вадила хляба с проливане на кръв, а сега трябва да открие и спаси своя син – една от жертвите на странна вълна от отвличания, която крие още по-мрачен заговор, който ще разтърси този крехък свят.

В тези земи кръвта обвързва по-силно от всичко, правото е винаги на страната на по-силния, а Гуин е създал запомнящи се картини като град Снакавик, който е построен вътре в черепа на божество змей и винаги тъне в сумрак. Действието е бързо, изпълнено с конфликти и проливане на кръв, неизбежните предателства и обрати, както и постепенно и неизбежно движение по посока на онова митично бойно поле, където се крие една последна огромна тайна, която ще захрани сюжета на следващите две части – „The Hunger of the Gods“ и „The Fury of the Gods“, не се съмнявам, че ще видим и тях на български. Определено книгата ми напомни на „Палач на богове“ на Хана Кейнър, а по агресивния заряд и на поредицата на Марк Лорънс, начеваща с „Принцът на тръните“. Като цяло имах високи очакванията за „Сянката на боговете“, но ми се стори твърде праволинейна и някак еднообразна, може би в останалите части става още по-добра и оправдава силните оценки, с които са придружени изданията ѝ по света.