За малко оставих настрана Ендериадата на Орсън Скот Кард. Седемте романа не са препятствие за неутолимия ми читателски апетит, но си има и куп други неотложности. Досега ви описах досега си с “Играта на Ендър”, “Говорителя на мъртвите”, “Ксеноцид” и “Рожби на разума”, а сега се насочвам към началото на финалната трилогия – “Сянката на Ендър”, която всъщност прочетох веднага след “Играта…”.
Двата романа са посветени на едно и също нещо – обучението на децата-воини и войната с бъгерите. Действието се развива успоредно на оригиналната книга и показва събитията през погледа на Бийн – вироглавият хлапак, който става един от най-добрите командири на Ендър. Орсън Кард обаче е задълбочил своето перо и този роман поне за мен е още по-силен и дори и за миг не досажда, че четеш за един и същ времеви период и знаеш изхода на събитията от самото начало.
Защото нищо не е това, което изглежда. Бляскавите успехи на Ендър изведнъж се оказват доста по-кухи, доста по-фалшиви, той самият сякаш изведнъж се оказва доста по-вписан в околната маса, отколкото е видимо в “Играта…”. Защото Бийн е различен, жестоко различен и малко по малко става ясно, че неговият нечовешки мощен мозък стои зад немалка част от Ендъровото възкачване. И защото Бийн идва от ада.
Кард го е описал великолепно – улиците на Амстердам, превърнат в гиганство гето, където детски банди се убиват взаимно за къшей храна, недохранването е практика и закони почти няма. Именно там малкият Бийн трябва да оцелее, макар да е по-малък и слаб от всички. Именно там ще закали визията си за планирането, за създаването на екип, за надмогване на препятствията. Именно там ще срещне своя Враг Ахил, подобен на Ендъровия Питър. Но за разлика от Великия командир, Бийн ще съумее да се възправи срещу него.
Бийн е чудовището, нужно на човечеството да спечели войната. Той подбира на пръв поглед безумния състав на армия “Дракон”, която Ендър вече успява да превърне в перфектно смазана бойна машина. Той успява да се изплъзне от психологическата игра и да пълзи нощем из тръбите на вентилацията, за да подслушва своите преподаватели и да разкрива истина след истина, които в първия роман остават скрити…
Орсън Скот Кард тук е блестящ, адски блестящ. Взимайки идентични събития, той е завъртял картината на 90 градуса и от нищото се оказва, че всичко, което сме мислели за Ендър и неговия възход, е доста по-различно. Това не омаловажава ролята му на гениален тактик и харизматичен лидер, но я поставя в перспектива. Дълбочините, до които стига Кард в детската психика, са плашещи. Странни неща излизат от там.
Сенки.