Лора Лазар се завръща със седми криминален роман след „Чашата на проклятието“, „Небеса от грях“, „Грешният квартал“, „Убиец назаем“, „Веселото гробище“ и „Огненото разпятие“ – и фактът, че съм чел и писал за всеки един от тях при все принципното ми нехаресване на кримките, говори сам по себе си. Не се подлъгвайте по тази кротка и дори смирена корица, да не кажа, че има дори силен намек за религиозност в нея – „Сянката на Мария Магдалина“ е в типичния остросюжетен стил, който феновете на Лазар харесват и очакват.
Сюжетът се върти около археологическа експедиция до манастира „Св. Мария Магдалина“ край град Бухово. Добре подготвените търсения скоро дават резултат и от земята излиза мистериозен гроб – костите обаче изчезват още същата нощ. И това е само началото на поредица от зловещи събития, които оставят откритията в земята на заден план. Отдадеността на науката отстъпва място на страха – старо зло подава озъбената си муцуна от миналото, а подозренията кой какъв е и каква е мотивацията му са прекалено много. Малко по малко напрежението се натрупва, а и първите жертви не закъсняват – героите на Лора Лазар се оказват на прицел.
Именно те са това, което отличава книгата от повечето възскучни кримки. Живи и дишащи, героите си имат собствени проблеми и планове, които се натрупват и развиват успоредно с основната интрига. Техните страхове и слабости ги правят идеалните мишени за тези, които искат да им навредят, но и да опазят тайните си от натрапниците-археолози. Трагикомичните елементи са отново налице, Лазар не е от тези автори, които са смъртоносно сериозни в книгите си, с което ги правят смъртоносно скучни – има си достатъчно скици, които да разсейват напрежението и да правят четенето по-забавно и приятно. Разбира се, веселото е до време, по обичаен маниер в един момент залозите скачат до небесата и само бързи и решителни действия могат да спасят поредната набелязана жертва.
„Сянката на Мария Магдалина“ се заиграва с реални християнски и тракийски мотиви, Лора е писател, който съвестно си „пише домашното“ и играе честно с реалните исторически факти и теории. Хареса ми силната антицърковна критика, разкриването на лицемерието на клира и злините, които с лекота се случват под проклетото було, което църквовните паразите хвърлят върху дейността си и черните овци, които неминуемо се пръкват сред тази ретроградна институция. Сектите са винаги интересна област за изследване, колкото и официалните религиозници да се опитват да ги замитат под килима и да водят постоянна война с тях, оправдана или не. Мисля си, че Лора пародира и толкова сериозните религиозни трилъри, които твърде леконравно си играят с този и онзи исторически факт или спекулация, но за това ще я питам лично, надявам се книгата да има премиера и в София.
Засега книгата може да се поръчва само пряко от страницата на Лора Лазар във „Фейсбук“.
