Писателите са като виното – обикновено с възрастта стават все по-добри. Сред страниците на „Сянката на снега“ Йосиф Перец доказва точно това с пивки, дъхави и красиви истории, които осмислят всеки миг, прекаран сред тях. Този сборник затвърждава и нещо, което започна да назрява в мен зимъска, но сега – пролетно-живително – ме кара да изляза навън и да го крещя – имаме чудесна съвременна литература, но някак си наистина добрите (с малките изключения като Георги Господинов) остават встрани от светлината на прожекторите.
Точно там – като пътеводител на умове и сърца – трябва да застават личности като Перец, защото човекът, написал толкова красиви, тихи и спокойни разкази, може да пренесе натрупаната мъдрост от едно поколение към следващите. А малко неща са по-важни от това, макар сякаш сме пристрастени към тази безумна въртележка от повтарящи се устойчиво и безнадеждно грешки.
Кратките разкази на Перец са точно като снежинки – полюшват се нежно пред очите ти, плавно се изнизват и полягат-завършват тихо, кротко, натрупвайки се на пряспа. Снежинка след снежинка, докато светът навън е вече с друга премяна (и не че самият той се е променил, разбира се – пак си е кален, егоистичен и озлобен от безсилие), а друго се е променило – очите, с които го гледа човек. Прозата на Перец пречиства.
Не искам да ви преразказвам ни дума от тези разкази – разбира се, имам си любими – за препрочитане, други не ще запомня, а няколко не ми харесаха, особено по-кратките фрагменти в края, но вече знам, че един сборник има нужда и от неща, които не ти допадат, за да запомниш и заобичаш тези, които те покоряват. А тук има такива и книгата ще остане в библиотеката ми, за да са ми винаги на една ръка разстояние.
Чест прави на „Жанет 45“, че издават такива автори (и на Мила Ташева, че умее да запалва по тях), които трябва да са на челни места по лавиците на книжарниците, но, уви, това е глупаво мечтание. Веднага се сещам и за „Посока Запад“ на Петър Софрониев и „Безпризорни ангели“ на Светослав Терзийски, а не мога да не направя връзка и с „Между приятели“ на Амос Оз.
Скоро ще имам голяма изненада и за всички ви в този посока – български автори, които си заслужават. Но търпение, искам да изпипам всичко 🙂
От същия жанр
