От умрял писмо

После изведнъж станал сериозен.
Втренчил се в него и казал нещо, което журналистът не разбрал, но щях да запомни завинаги.
– Само – казал – не позволявайте на фактите да погубят истината.

  Един от най-големите сладкодумници у нас – Христо Карастоянов, продължава темата за страшните 20-те години у нас, като този път „Т като Ташкент“ може да се позиционира и като алтернативна история с решението му да вдъхне живот в една знакова фигура и да я натовари със символни функции. Със сигурност е добре да сте чели някоя от предишните негови – както аз „Една и съща нощ“ и „Кукувича прежда“, защото този роман, макар и наглед самостоятелен, видимо надгражда и може би завършва писателските му дирения из тези кървави времена. Сякаш от век назад долита глас, който разказва за своя свят и неговото страховито братоубийствено разделение.

   Разказът потича в дните след погребението на Сталин – Карастоянов с бързи и умели щрихи ни въвежда в тия смутни времена, в които се появяват само като вибрации бъдещите големи промени, възвестени от прочутата реч на Хрушчов от XX-ия конгрес на КПСС. На един журналист е повелено да се разрови в иначе недостъпни архиви и да пише за времената на терор, така прекрасно и страшно описани в другите книги на автора, а и тук в една успоредна линия е продължен този летопис на българската жестокост. Но истинското действие се развива далеч, в Узбекистан, откъдето едно писмо от мъртвец вдига на бойна нога властта. Журналистът е изпратен там, пътуването му само по себе си е роман в романа, а там го чака страшна тайна, чрез която Карастоянов вече развива своята основна мелодия.

  Защото „Т като Ташкент“ е роман за изменчивата памет от Оруелов тип, тя е за властта над архивите като власт над миналото, за възможността то да бъде изменяно според текущите нужди, и цитатът в началото на този текст е показателен. Разбира се, вечното изследване на сблъсъка между честност и тоталитарна власт няма как да бъде избегнат, нито равносметката за онези години на убийства и свирепа ненавист, които са белязали цели поколения напред. Този роман е още едно парче от пъзела на изгубената ни историческа памет, която се прекроява пак и пак с всяка промяна в управленията. И трябва да бъде четен като противоотрова за още живите митове и техните носители.