Продължавам да си наваксвам с Джон Гришам с един негов относително скорошен роман – „Таен свидетел“. В центъра на историята, която повече прилича на документален роман, не толкова на трилър, стои институцията на комисията по съдийска етика, която определено не спада към силовите пазители на реда. Това са юристи, които разследват съдии, които не оправдават висотата на поста си – и след дискретни разследвания те са отстранявани от системата. Една добра почти саморегулираща се система, за която само можем да мечтаем у нас.
Но случаят, в който задълбава Гришам, не е безобиден, нито типичен, не става въпрос за съдия, който си пийва, или друг, който си позволява волности с красиви жени, влезли в залата му. Става въпрос за крупна корупция без аналог, а на прицела е съдийка, която се е сдушила с мафията, която от своя страна работи с малко индианско племе и бере плодовете от тяхното огромно казино, освободено от данъци. Истински водопад от пари, които никой не може да проследи – но около строежа на казиното са заровени не само мръсни тайни, но и трупове.
Двамата разследващи, които получават сигнала за корупцията, започват да търсят повече информация, за да разберат дали има нещо истиинно в сигнала от тайния информатор, който получават. Бързо разбират, че около казиното има мащабни богаташки имоти и голф игрища със собственост в непроницаеми за тях офшорни зони, и искат да привлекат ФБР, което обаче не се нрави на техния информатор. Само дето дори и дребното подръпване на мрежата предизвиква рязката реакция на паяка. Пролива се кръв, намесват се вече големите момчета с оръжията, и омотаният възел започва да се разплита.
Както спомена, „Таен свидетел“ не е типичен трилъров роман, по-скоро около интригуващото в детайлите си разследване са добавени малко симпатични герои и драма около тях. Иначе същността на книгата са механизмите за разследване на корупция, възможностите за набелязването ѝ и борбата срещу неизбежната адвокатска съпротива от най-високо ниво. Особено интересен е елементът, че ако някой вътрешен човек издаде незаконни действия, то получава солиден дял от разкритите пари, натрупани с престъпна дейност, това го има и в други романи на Гришам, хитро измислен стимул. Романът се чете бързо, но не мисля, че е от нивото на „Ударът“, „Братята“ и други.
