Совите наистина може да не са онова, което изглеждат,
но все пак изпълняват една много важна функция –
те ни напомнят да се вглеждаме в мрака.
Благодарен съм на тази книга. Ако не бе дошла изненадващо при мен, едва ли щях да се наканя да изгледам отново „Туин Пийкс“, от който имах само някакви смътни спомени и усещане за тръпнещ страх. Навярно щях да игнорирам и задаващия се нов сезон, който трябва да възкреси легендарната му магия (дали ще успее, можем само да гадаем). „Тайната история на Туин Пийкс“ на сценариста на сериала Марк Фрост е нещо като преход между миналото и настоящето, припомняне на основните действащи лица и леко задълбаване в тяхното минало, както и защриховане на територията на градчето и обвързването на събитията в него и с предните векове, и с НЛО-обсесията, която на приливи и отливи превзема Щатите.
Разчупеното оформление е истинско удоволствие за четене – наподобяване на историческо досие на града и неговите жители, създадено от мистериозен Архивар (макар че подозрението ми за самоличността му се оказа вярно), в което се събира информация както от далечното минало, така и от скорошните събития, които са наложили идването на агент Дейл Купър и неговото разследване на убийството на Лора Палмър. Личи си опита да се създаде една устойчива митология, в която злото присъства постоянно, подобна на тази, която Стивън Кинг изгражда около Дери и То. Създаването на биографии на личности, които в сериала имат малка роля (като на брата на кмета Дъглас Милфорд), е благодатна почва, особено като се обвързва с прочутия случай „Розуел“ и извънземната природа на заплахата от горите. Така повторното гледане на сериала ще се обогати с нови връзки и възможности, защото всеки знае, че в Туин Пийкс невинни няма, и всеки е свързан с останалите и със загадката от горите.
На мен лично ми допадна най-вече разказа за младите години на Големия Ед и Норма, и как двамата влюбени се разделят и се обвързват съответно с Надин и Ханк. Разломът на тези отношения датира далеч назад, което в сериала бе бе обрисувано достатъчно, затова и допълването на картинката ми бе интересно. Иначе за всеки от главните герои (а те хич не са малко) има отделени страници, които интригуват, особено ако като мен току-що си завършил сериала и всички събития от него са свежи в главата ти.
В „Тайната история на Туин Пийкс“ Марк Фрост не крие кой е убиецът на Лора Палмър, така че наистина съветвам, ако мислите да гледате сериала, да я запазите за след това. Ясно е, че книгата е насочена изключително към феновете и сама по себе си няма нито сюжет, нито каквато и да е самостоятелност, но няма лошо в това. Определено в повече ми дойде НЛО-тематиката, все пак отдавна не съм на 18, за да вярвам в такива врели-некипели, но е ясно, че за американската публика тия конспиративни измишльотини са лесна възможност за създаване и развиване на сюжет там, където е нужно. Силно се надявам сериалът да не поеме в тая посока, но това предстои да видим.
От същите жанрове
