Жанр: Драма, Исторически

Издателство:

Автор: Седжал Бадани

Оригинално заглавие: The Storyteller's Secret, 2018.

Преводач: Евелина Пенева

Корица: Фиделия Косева, мека.

Година на изданието: юли 2020 г.

Страници: 436

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Ozone.bg

   Открих тази книга в един каталог от двестатина страници, в който навярно имаше няколко хиляди заглавия. Привлече ме първо оригиналната корица, но в крайна сметка важен е текстът. Помолих преводачката Евелина Пенева, на чието мнение разчитам силно, да я прочете, и се зарових в останалите каталози. Когато рецензията дойде, мигом разбрах, че трябва да издадем „Тайната на разказвачката на истории“ на Седжал Бадани, в края на този текст ще цитирам малка част от думите на Евелина, за да разберете защо 🙂

 46031003._SY475_  Историята на Джая, която преживява най-страховитата болка и с болка вижда как бракът ѝ се разпада пред очите, започва в Америка, самата тя се счита за американка. Но корените ѝ са в Индия, откъдето нейните родители са избягали преди години и никога не са поглеждали назад. Сега обаче тя усеща в себе си желание да се върне към тези корени въпреки съпротивата на майка си и баща си. И когато отива там, мигом попада в една друга реалност. Реалност едновременно плашеща и примамлива – Индия е толкова невъобразима и колоритна, че човек може и да се удави в нея, но може и да се научи да плува истински сред живота. С помощта на Рави, който е бил довереник на баба ѝ Амиша десетилеия наред, тя открива голямата тайна на своето семейство, която се е случила на фона на бурните исторически събития в средата на XX век – тогава, когато се вихри Втората световна война и след нея, и когато Индия се лашка в стремежа си към свобода. И промяната тече на всички нива, макар да среща огромна съпротива.

53288934._SY475_  Истинската сърцевина на книгата е историята на Амиша, една различна индийка във време, когато всяка е осъдена да живее еднакъв затворен и отдаден на семейството живот. Тя обаче жадува за знания, жадува да научи повече за света, да научи повече за себе си и децата ѝ да разширят своя хоризонт. Освен това умее да разказва истории и е готова на всичко, за да може да го прави – но всичко около нея се стреми да угаси този ѝ пламък. Тогава среща един британски войник и започва забранена любовна история, която трогва и вдъхновява – сред една излязла сякаш от приказка градина двамата откриват един в друг най-доброто от своите култури, но и всички ограничения, които ги разделят. Една обречена любов, която няма как да разцъфти.

  А ето и какво написа Евелина Пенева за „Тайната на разказвачката на истории“:

35889206Красива и вълнуваща история. Написана умело, с много добра преценка за емоционалното градиране на разказа. Чист изказ, никакви нелогични развръзки, нито образи. Книгата печели не толкова със стила или с описанията на непознатата култура – а стилът е елегантен и изчистен и има прекрасни описания, някои които далеч не са лесни за преживяване, нито потапящи в блажено щастие, – колкото с човечния поглед към сблъсъка между различите култури и светогледи, между добрите намерения на религиозното мислене и варварските крайности, до които може да достигне, между науката и образованието, които облагородяват и дават възможности, и тяхната недостатъчност да се справят в случаите на дълбока вътрешна болка. Изключително елегантно и красиво описание на прекрасна любовна история. Богати и сложни образи, чиито житейски съдби и провали учат на човечност и разбиране към другия, към чуждите мечти, към желанието да обичаш и да бъдеш пълноценна личност.

46031493  Сами разбирате, че след тези думи повярвах и аз, че тази книга трябва да бъде издадена. И след като Евелина направи своята магия и прочетох превода ѝ, разбрах, че е била права. Защото съм чел немалко книги за Индия – например „Шантарам“ и „Сянката на планината“ на Грегъри Дейвид Робъртс. „Свещени игри“ на Викрам Чандра, „Крехко равновесие“ на Рохинтън Мистри, “Химикал, шоколад и две рупии” и „Прах от нозете“ на Елена Щерева и Николай Янков, но точно такава точно не бях чел. И макар да съзнавам, че не мога да обхвана цялата ѝ емоционална дълбочина, особено на драмата на Джая и нейното неосъществено майчинство, то мога да разбера кога тази дълбочина я има и че ще има кой да я съпреживее.