Джак Ричър има да разкрива мръсна тайна

Наскоро четох новото издание на „Лош късмет и неприятности“, единадесетата книга от поредицата за Джак Ричър, и това никак не направи добра услуга на „Тайната“, двадесет и осмата и предпоследната издадена, въпреки че в нея двамата автори Лий и Андрю Чайлд връщат лентата назад към активната служба на Ричър като военен полицай. Като образ тук той не се отличава особено от този, който бива изграждан в продължение на толкова много обичани трилъри, в които скитори из Америка и раздава агресивна и несломима справедливост там, където го отвежда случайността. В този отглас от миналото той е заобиколен от сътрудници, на които не е сигурен дали може да се довери, но нищо не може да сдържи неговия неспирен порив да търси истината и да я открива там, където не се очаква.

Неколцина възрастни учени умират в бърза последователност. И макар да изглежда, че са починали при инциденти, някъде се задейства аларма – защото общото между всички тях е, че преди десетилетия са участвали в секретен проект на американската армия, разположен чак в Индия. И макар обяснението за него е, че е бил създаден изцяло за противодействие на СССР по време на Студената война, очевидно някой е на различно мнение и търси дълго чакано отмъщение. Двамата автори Чайлд не крият от нас нито кой извършва убийствата, нито каква е целта им – тайната всъщност е кой е най-анонимният член на екипа от едно време и защо само един от някогашните му колеги знае неговото име. От най-високо ниво в американското правителство е разпоредено да се създаде междуведомствен екип, който да пресече убийствата – събрани са наглед добри професионалисти, сред които е и Джак Ричър, който скоро се ориентира, че всички те до един са неудобни по един или друг начин и са удобни изкупителни жертви, ако разследването им се провали. А то определено не се развива бляскаво – редицата с убити по причудливи начини учени се увеличава, а списъкът с имена, който убийците са си набавили предварително, намалява все повече. В бясната гоненица с тези изобретателни машини за смърт само нашият човек Ричър се ориентира какво точно се случва, а с това и става неудобен. Защото тайната, както може да се очаква, е такава, че много важни хора искат да си остане скрита. Но никой не може да спре точно този герой, когато е надушил следата.

Да ви кажа, чудя се какво би направил ранният Лий Чайлд с този сюжет – най-малкото в него би имало повече живец, мисля си. „Тайната“ е относително праволинейна история, в която нищо тайно не е особено добре скрито, а обратите в края бяха предвидими, може би интригата беше само какво точно участие ще има Джак Ричър в цялото разследване, до каква степен ще се сдържи да започне да раздава собствения си тип справедливост (все пак далеч в бъдното е да бъде самотен вълк единак, за когото няма никакви задръжки извън собствения му морален компас) и какво ще се случи в края, когато всички карти са на масата и възелът трябва да се разсече. Навярно книгата щеше да ми допадне повече, ако толкова скоро не бях чел другата на Чайлд, но какво да се прави, продължаваме напред, то си е ясно, че тая поредица ще се чете до откат, а имам да наваксвам и с още десетина по-стари, това ме радва.