Капитан Фрей отново приключенства в „Тайните на Черния капитан“

    Капитан Фрей е отново тук, готов да върши глупости в името на забогатяването си – и в задоволяване на безкрайното си его. Разбира се, това му стремление ще го вкара директно в огромни проблеми, но по-упорит човек от него няма, затова предизвикателствата са приемани… хм… предизвикателно. След бляскавото приключение във „Водопади на Възмездието“, завършило с пореден неприятен сблъсък с бившата му възлюбена Триника Дракън, следва нова примамка от съдбата, която той безотказно лапва. Че как инак?

    В „Тайните на Черния капитан“ Крис Удинг продължава да копира пиратските саги, които запълниха така прекрасно юношеските ни години. По изпитана традиция капитан на друг кораб – Грист – се свързва с Фрей, който, разбира се, е по-пропаднал отвсякога, и му предлага да се присъедини към него за търсенето на мистериозен катастрофирал кораб, в който има (как иначе?!) съкровище. Всичко очевидно е много гнило, но капитан Фрей нямаше да е себе си, ако можеше да откаже да се набута с двата крака в големите проблеми. След опасна експедиция загадъчен предмет е откраднат, после откраднат отново – намесва се вездесъщата Триника – и двамата капитани, останали с пръст в уста, се втурват да си отмъщават. Следват шеметни лупинги на действието, въздушни битки, предателства, драми, катарзиси (постоянно ми идва да ползвам тая дума, сори) и накрая прекрасна гигантическа битка с флотата на зловещите Гриви. Чист кеф от началото до края, изпълнен с черен хумор и приключения от класа.

   Вън от чистото удоволствие, което Удинг отново предоставя в доволни количества, в „Тайните на Черния капитан“ има и видимо задълбочаване на образите на героите. Екипажът на Кити Джей носи огромен товар тайни и проникването във всяка от тях е една чудесна отделна история, а превръщането им от сбирщина неудачници в сплотен екип е точно в добрите традиции на Холивуд и куп лигави филми. Но все пак направено със замах и много, много хумор. Там някъде е и чудесна трагикомична война между един пъзльо и злобната котка на борда на кораба (по-„автентична котка“ здраве му кажи).

   Светът, който Удинг рисува, е един от най-сложните, които съм срещал, дори мога да си призная, че все още не го схващам в пълните му измерения. Чрез героите си той постоянно описва нови и нови земи, в които се случват странни неща, а само на хоризонта на следващите книги се мержелее и някоя война. Широта за още куп книги си има, дано и бъдат издадени на български – ако ли не, Крис Удинг твърдо е един от авторите, които специално ще си чета в оригинал, защото наистина носи чисто удоволствие, идеално за летните месеци.