Вече нямам идея за колко книги за Втората световна война съм писал в блога, ведно художествени и нехудожествени. Но винаги има място за още една, особено ако е добра като тази на Лорънс Рийс, по чието ново издание имах възможност да работя. Всъщност никак не ми се искаше книгата да се казва „Тайните на Втората световна война“, на това чудесно изследване не му е нужна конспиративна аура. Но след като правиш ново издание, няма как да не се водиш от предишното, иначе като нищо ще подлъжеш читатели да си го вземат повторно.
Книгата по своята същност е допломатическа история на войната – за разлика от повечето други книги, акцентът не е върху бойните действия, върху подялбата на Полша, разгрома на Франция, въздушната война над Острова, 22 юни 1941 г., Москва, Сталинград, Курск, Нормандия, Берлин. Напротив, Рийс се фокусира върху не по-малко важните отношения между знаковите лидери на воюващите страни. Но за мен лично най-интересна е първата глава, която е по тема, която обикновено се подминава с няколко думи и някоя снимка на Молотов и Рибентроп. Говоря, разбира се, за нацистко-съветския пакт и подялбата на Полша, като топлите отношения продължават буквално до ранните часове на оная юнска утрин. Рийс задълбава в преговорите около пакта, непознатата ми досега тайна съветска военна помощ за германците, пътуванията на дипломати между двете столици и в крайна сметка какво кара Сталин до последно да разчита, че може да избегне атаката.
След това вече ситуацията рязко се обръща. Притиснатите противници на нацистите не са в положение повече да се гледат с недоверие – формира се съюз, който ще оцелее в следващите години, за да рухне за броени месеци след края на войната. Рийс описва архитектурата на този съюз, срещите между Чърчил и Рузвелт, а после и със Сталин на конференциите, където всъщност се прекроява следвоенният свят. Много важни са големите извадки от кореспонденцията, която тримата големи водят, в която проличава как още тогава Сталин задържа полезна информация, докато насреща очаква пълно разкриване. Разбира се, неговите настоявания за откриване на втори фронт са важни и двамата западни лидери постоянно трябва да обещават. Истината е, че отношенията между съветския лидер и англо-американците постоянно лавира между доверие и антагонизъм и всъщност манията на нацистите, че разрив е възможен, не е чак толкова неоправдана.
Най-знаковата фигура по тези страници безспорно е Сталин, затова и реших само той да е на корицата – като на повечето оригинални издания. Лорънс Рийс рисува в детайли образа на тоталитарния лидер, който успява да постига своето особено при личните си срещи с Чърчил и Рузвелт. „Тайните на Втората световна война“ е много четивно изследване, което се чете като роман за изкушените в историята, а другите могат да научат немалко неща за задкулисието на бойните действия.
Ако мога да препоръчам още няколко книги по темата, те ще са „Сталинград“ и „Падането на Берлин“ на Антъни Бийвър, „Тайната война“ на Макс Хейстингс, „Истината за смъртта на Хитлер“ на Жан-Кристоф Бризар, двата тома „Възход и падение на Третия Райх“ на Уилям Шайрър и др.
От същия жанр
