Още една импулсивна покупка от последната Алея на книгата, „Талантливият мистър Рипли“ е първата ми среща с Патриша Хайсмит. Книгата е доволно популярна, но не съм гледал екранизацията по нея, ясно е, че в този си вид е по-интересна. Историята на Том Рипли, това аморфно създание, което се чувства удобно само в чужда кожа, има тази чудесна патина на старото криминално писане.
Застана в ъгъла на терасата и се загледа в неясната пуста линия на хоризонта, без да мисли, без да чувства каквото и да било, освен някаква смътна, подобна на сън самота и обърканост. Дори Дики и Мардж му се струваха твърде далече, а нещата, които говореха, изглеждаха маловажни. Беше сам. Това бе единственото, което имаше значение.
Както почти всички знаят, историята се завърта около това, че Том Рипли, не твърде амбициозен мошеник, който повече обича да разиграва измами, отколкото да богатее от тях, се наема да издири свой не твърде близък приятел по заръка на баща му. Този ангажимент съвпада с нуждата му поне за малко да се измъкне от САЩ, където е пооплел конците, а едно платено от другиго пътуване до Европа си е оферта. Срещата на Том с Дики минава предсказуемо лошо – не твърде талантливият млад американец се изживява като художник, върти приятелско-любовна афера с младо момиче, а Италия има какво да предложи на човек с осигурен солиден месечен приход. Все пак двамата се сдушават, поне временно, защото никой не може да бъде близък с Рипли, без да открие, че в него няма нищо, той е просто едно огледало. Болезнените демони в душата на Том също неминуемо надигат глава – и го тикат към най-големия възможен номер. Дали може да заеме мястото на Дики пред света?
Беше невъзможно да е самотен или отегчен, когато беше Дики Грийнлийф.
Наглед кримка с нужните трупове и разследване, всъщност „Талантливият мистър Рипли“ им повече черти на психологическа драма. Хайсмит изгражда Рипли като табула раза, върху която оригинално няма почти нищо: той не се чувства добре като себе си, липсва му воля, целеустременост, липсва му желание за живот, дори миналото му остава една абсолютна енигма, сякаш се е появил от нищото такъв, какъвто е. Обаче, навлизайки в роля, той внезапно оживява, в актьорската игра открива своето призвание и намира радост в това да имитира колкото се може по-добре другия човек до последния детайл. Том Рипли всъщност има само един талант – да играе другиго, и това е единственото, което има значение за него – и е готов да убива, за да може играта да продължи. Завесата не бива да пада.
От същите жанрове
