На младини четох доста езотерика, но тази страст приключи рано, за радост. Но Вербер не пише езотерика. Не пише и фантастика. Още по-малко научно изследване. Какво пише Вербер? Не знам, по много от всичко, и е страхотно.
Група изследователи – доктор Микаел Пенсон, биологът Раул Разорбак и още няколко се заемат да разгадаят най-голямата загадка – има ли нещо след смъртта. Щедро финансирани от един чалнат президент, те убиват над 100 затворници, докато налучкват как да предизвикат изкуствена кома, която да “запрати” душата на човека в посока към Отвъдното и все пак да я върнат, за да може да разкаже видяното.
Пробивът носи повече въпроси, отколкото отговори. Страница след страница танатонавтите стигат все по-далеч, но попадат на нови и нови прегради, последователно нарични MOХ-1, МОХ-2 и така до седем. Те заграждат обособени територии, в които отделилата се душа трябва да премине през поредица от изпитания. Териториите са доминирани от различни цветове, в последователност синьо – на радостта, черно – сблъсък с най-тежките спомени, червено – изкушението на перверзните фантазии, оранжево – изпитанието на времето, жълто – ужасът на абсолютното познание, зелено – примирението пред всепоглъщащата красота и най-накрая бялата зона, където са Отговорите.
Откритията на танатонавтите разбунват целия свят. Религиите се вкопчват в смъртна схватка за своето оцеляване, дори се стига до война в отвъдното, която взима хиляди жертви. Светът се променя според откритията, дори се стига до отказ от извършване на престъпления след откриването на тежестта на кармата и истината за прераждането.
Развиващ се бавно в първата си половина, след това романът се втурва в яростна битка с табутата, властващи над смъртта в целия свят. Вербер с безгранична фантазия развива какво би се случило, ако смъртта стане поле за изследване, и резултатът е наистина един огромен и световен хаос, дори масови самоубийства следствие на дребни простъпки.
А това няма как да не притесни ангелите…
