Внимавайте с мрачната обсебваща магия на Робин Джарвис и “Танцуващият замък”

Влез тихо, но все пак влез, не се стеснявай ти смутен, не се страхувай, не се срамувай… всички тук ще дойдат някой хубав ден. В “Танцуващият замък“ ти ела, тук кат Робин Джарвис подвизавам се сега, но не винаги така знаел ме е света. Остърли Фелоус е името ми страшно и ще го запомните, това е повече от ясно…

Дошло е време за забавления най-сладки, малко кръв и шепа хватки… Вашето време е дошло, а вие само мрънкате: “Защо?” Питате трепетливо, уплашено, страхливо, но не знаете това – че в тази книга е света. Не вашият нацупен, сив, а моят – най-прекрасен и красив. Зачетете се в книгата ми прашна… и знайте… има страшно…

Градът ти обикновен скоро ще е в моя плен. Книга след книга ще продам, вземи сега – утре жив ще те изям! И малко по малко замъкът ще се напълни, заблестяващ сластно, когат се стъмни. Феликстоу ще бъде скоро мой, но ти от нищо се не бой. За всеки има място нужно, почети или ще ти се стъжни…

–-

Кой написа тез слова? Аз ли бях, о, май да… Не, спирам с римите сега, че стана си направо чалга песента. “Танцуващият замък” не заслужава с обикновена плява да се сравнява. Ах, не мога да се спра, как без него съм живял досега? Спирам и се всериозночавам, трябва малко книголандски да го давам…

“Танцуващият замък” е точно това, което обещава – хорър история за младежи, която успява да убягне от хватките на баналното или пък другата крайност – гнусното. Историята се върти около малко английско градче, в което стара страшна история внезапно оживява и хиляди детски книги започват да обсебват умовете на хората. Едноименната книжка е написана преди десетилетия от Остърли Фелоус, сатанист, забъркан в куп тъмни дела, и чрез нея той успява да впримчва умовете на хората, като децата са неговата първа и най-лесна жертва. Всеки, който се зачете в книгата, установява, че има своето определено място в двора на Танцуващия замък, което напълно го удовлетворява, дори да е обикновен коняр или пък слугиня. Магията на мястото е абсолютна и досегашният живот на обсебените се превръща в скучен и сив сън, който те търпят трудно само за да могат да се връщат в своята бляскава приказка. Паяжината се оплита около жертвите си и почти никой няма да се измъкне от нея.

Мартин Бакстър е учител по математика, който до последно отказва да повярва, че чудовищната трагедия, с която започва всичко, и последвалото постепенно обладаване на всички ученици е свързано с някаква си книга. Малко по малко обаче истината излиза наяве, но вече май е късно…

“Танцуващият замък” е бижу като оформление и се вписва чудесно в талвега на няколко великолепни поредици от последните години като “Игрите на глада” на Сюзан Колинс, “Живият хаос” на Патрик Нес, та дори и магията на “Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди. Очевидно е търсено подобие и с Кинг, най-малкото с видимите паралели с “Томичукалата” и “Под купола”, в които малки градчета се оказват отделени от света и под чужда власт. Книгата си е мрачничка и ми е много чудно какво в крайна сметка ще предприеме авторът в следващата/ите част/и, искрено се надявам да не забягне съвсем във вълшебния дворцов свят. Разбира се, това си е литература за тийнейджъри и няма детайлно описани кървави сцени, но смъртта далеч не е рядко срещана по страниците, особено в началото.

Описаният от Джарвис съвременен свят на младите хора е от реален по-реален – лъскав, безсмислен, натъпкан с безброй идиотски забавления и лишен от особени ценности. Подобно на чудовищно готиния филм God Bless America, книгата може да се разглежда и като сатира на съвременното общество, но сатира, която си е просто непредубедено отразяване на фактите. Авторът прокарва доста възгледи за медиите, образованието и възпитанието чрез своите герои, а логично образът на обладаването съвпада и с религиозната индоктринация – попадналите под властта на книгата се държат точно като проповедници и са готови дори насила да приобщят към себе си невярващите, убедени, че техният измислен свят е всъщност реалността.