Жанр: Драма

Издателство:

Автор: Уилям Уортън

Преводач: Благовеста Дончева

Корица: Дамян Дамянов, твърда.

Година на изданието: май 2017 г.

Страници: 488

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Ozone.bg

Човек е остарял,
когато повечето хора предпочитат да е мъртъв.

    Нещо лично, което спокойно може да прескочите. Четох финалната коректура на „Татко“ в една странна събота или неделя, която започна с прекрасно слънце, което сетне бе скрито от бърза лятна буря. Бе първата ми среща с този роман на Уортън, бях седнал на терасата, пиех си вино и не можех да се откъсна от текста. Въпреки слънцето, бях силно угнетен от облаците, които се трупаха и по небето, и в книгата. И точно когато бурята се развихри, в нея щастие изгря, неочаквано и затова слисващо. Ведно с капките, които пръскаха наоколо, се смеех и плачех едновременно, Уортън ме изненада, извади от пропастта, в която ме бе спуснал, поведе книгата в нова, различна, красива посока. Един от ония моменти, в които като читател наистина живееш друг живот. И хубаво е.

 269518   Намирам тиха утеха в това, че от мига на раждането ни велики книги ни чакат търпеливо да пораснем достатъчно, за да ги заобичаме. Такава книга е „Татко“ на Уилям Уортън, издадена през далечната 1981 г., която все не се наканвах да прочета по-рано, нищо, че обичам толкова „Пилето“ и „Отбой в полунощ“ (чието ново издание с твърди корици е предвидено за края на годината). И е добре, че се забавих, трябваше да порасна за тая книга, а и удоволствието да работиш по ново, достойно издание придава чудесен привкус на четенето.

Зад разстоянието във времето и житейския опит дълбоко в себе си двамата с него носим нещо общо.

Какво е това, което така отдалечава един от друг бащи и синове?

    Привидно книгата има крайно проста структура – един син се завръща в бащината си къща, за да се грижи за родителите си, които са в заника на дните си. Но това връщане го запраща не просто в един безкраен низ от грижи и проблеми, от тревоги и малки трагедии, но и го въвлича в пълно преосмисляне на младостта му, на отношенията му с близките, на това, на което са ги научили и какъв е станал в наподобяването или отрицанието на семейството, в което е растял. И точно това осмисляне го води обратно към неговия собствен син, с когото са се отдалечили прекомерно много – и постепенното сближаване на двамата чертае втората основна линия в книгата. Линия, която пресича Америка и в териториален, и в социален смисъл. За да стигнат дъното и да се оттласнат от него.

Ние сме се­мейство, нищо друго няма значение. Нека се обичаме един друг и да си простим. Да обичаш повече от всичко на света, означава да оставиш хората да вършат нещата, които трябва да вършат.

27266041    Има отглас от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Пърсиг в този роман – още в началото бащата и синът се качват на една кола и поемат на далечен път, който е насечен с ретроспекциите на грижите за дядото. Той е основният герой в книгата, той е повече „татко“ от порасналия му син. Върховете и низините в неговото здравословно състояние чертаят оная линия на сърдечния пулс, която отличава живота от смъртта, а грижите в трудните моменти са детайлно и подробно пресъздадени, личи си, че всичко е преживяно лично и всяка болка е истинска. Там е и майката, която сама играе своята драматична пиеса, търсейки внимание и утеха – тя съзнава, че може да остане сама и не е готова за това. Защото момчетата може да си простят едно на друго всичко, но не е така лесно да разберат жените в семейството си – а трябва. И да заобичаш такъв човек е дважди по-трудно, но челите романите на Фредрик Бакман ще да го знаят.

За бащите е трудно да чакат, но ти трябва да дадеш на момчетата време. Синовете са тези, които изпълват с тревога мъжа, защото повечето мъже са боязливи хора и поради това се страхуват още повече за синовете си.

   29994873 Има много щастие в тази книга – когато бащата е добре, когато се разкрива целият друг свят, който е живял успоредно с делника си, и макар наглед това да е признак на лудост, точно както в „Пилето“ изводът е, че такава лудост ни прави повече хора от коя да е нормалност. Синът е получил огромен дар – почти загубен, баща му се завръща по-истински от когато и да е, енергичен, силен, изпълнен с приключенски дух. Едно прераждане и малка смяна на ролите – Уортън се потапя в целия диапазон на отношенията между хората, от абсолютното щастие до погубващата тъга. Защото рано или късно тя ще се спусне като нощта.

И в този момент изпитах огромна скръб, жал и обич към нея, към татко, към всички нас, всички човешки същества, които трябва да преминават през шока на раждането, свирепостта на житейската борба и ужаса на умирането; и цялата ни борба с живота завършва с един неизбежен фатален край.

9780394510972-uk-300    „Татко“ е универсален роман за събития, които засягат всеки. Ще си позволя да се самоцитирам с това, което написах за задната корица, защото не знам по-добър начин да изразя какво чувствам за него.

    „Taтĸo” e cъĸpoвeнaтa иcтopия, пpeз ĸoятo минaвa вceĸи eдин oт нac в живoтa cи – ĸoгaтo тpябвa дa ce гpижиш зa нaй-близĸитe cи или ĸoгaтo ти caмият имaш нyждa oт тяxнaтa пoмoщ. C изyмитeлнo изящecтвo и дълбoĸa eмпaтия Уopтън paзĸaзвa yнивepcaлнaтa пpиĸaзĸa зa cблъcъĸa мeждy пoĸoлeниятa, ĸoйтo чecтo пpoизтичa oт любoвтa, ĸoятo нeвинaги знaeм ĸaĸ дa изpaзим.

    Ho винaги yceщaмe ĸaĸ плaмти oтвътpe.