Предполагам, че името Джон Пъркинс ви е познато. Той има няколко минути във филма “Zeitgeist”, където говори за глобалната корупция и бившата му роля като икономически убиец.
С няколко думи – задачата му е била да принуждава лидери на държави от Третия свят – с подкуп или изнудване – да приемат милиардни заеми от МВФ или Световната банка, които да се инвестират в мащабни проекти, задължително изпълнявани от западни компании. Проектите носят съмнителна полза за населението, а и нерядко се провалят тотално. Тогава компаниите се изнасят с тлъста печалба, а държавите остават с непосилен дълг на плещите си. Следва масова приватизация, унищожаване на здравеопазването и образователната система под диктовката на далите заема.
Пъркинс обяснява, че се разкайвал за миналото си. Затова и написал тази книга, за да покаже на света какво се случва всъщност. Въпросът е обаче защо през цялото време разказва само за себе си, пътешествията си, хората, с които е говорил и прочие?
Сериозно – очаквах много от тази книга – някакви анализи, неизвестни факти, разкрития… Вместо това получих обширен пътепис, в който нарядко той обяснява как САЩ корумпира света, но почти нищо, което не е ясно и без неговата помощ.
Разочарован съм като Бойко без камера около него, да знаете!
От същия жанр
