Разбира се, че не бива да се подхожда с очаквания, витаещи из космични висини, щом става дума за Михаил Булгаков, автор на чутовната „Майстора и Маргарита“. Но пък когато корицата смело обявява, че „Театрален роман“ е най-смешната творба на Булгаков, то няма как да не очакваш нещо специално. Е, няма такова нещо – книгата е много повече тъжна, отколкото смешна, много повече драма, отколкото сатира. И макар че в никой случай четенето не бе разочарование, все пак стилово е по руски пивка, но не мисля, че ще запомня с нещо книгата. Разбира се, отчитам – и това трябва да се отбележи, – че романът е писан с цел конкретен период и конкретни реалности, с които Булгаков се сблъсква и които е искал да осмее.
Иначе историята е доста кафкианска – чиновник с безперспективна работа написва роман, чиято съдба е сложна и объркана като живота в Русия, градяща социализма. Докато се лута между осанна и разпни го, в един миг на дъното от нечия забележка, в другия летящ в небето след похвала, той дочаква появата на един съмнителен издател, който все пак сбъдва мечтата му… за да изчезне яко дим скоро след това. Цялата тази драма обаче е само прелюдия към самата същност на „Театрален роман“ – превръщането на написаното в пиеса, първоначалното ѝ одобрение в Независимия театър – и ходенето по мъките след това. Всички наглед са полудели в този театър, начело с двамата собственици, които от години не си говорят и никога не одобряват една и съща пиеса, през застаряващите актьори, сърдещи се, че няма роли за тях, та до ексцентричните методи на репетиции, които хвърлят нашия жален автор в отчаяние.
Пространно са проследени неговите мъки и терзания, сблъсъкът с нелепости и абсурди, които всички приемат с примирение и дори разбиране – здравият разум е абсолютно пренебрегнат, а изкуството се твори ударно и почти насила. Авторът на пиесата се оказва в положение на постоянна обсада – промените в текста, които изискват от него, подменят изцяло вложените идеи, а постепенно нагнетяващото се напрежение отвежда малко по малко към обяснението от началото, че злощастният герой завършва живота си със самоубийство.
„Театрален роман“ навярно крие повече, отколкото аз видях в него, но хич нямам желание да го диря.
От същия автор
От същите жанрове
