Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: К. Дж. Тюдор

Оригинално заглавие: The Chalk Man, 2018.

Преводач: Деян Кючуков

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: август 2018 г.

Страници: 312

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

 

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    Ако ви кажа, че чакам „Тебеширения човек“ на К. Дж. Тюдор от две години, едва ли ще ми повярвате, но е така. Ранното съобщение за тази книга обиколи като пожар издателските среди, търгове се заформиха в много територии, включително у нас, а книгата бе спечелена от „Колибри“. Сетне, както понякога се случва, шумът позатихна, а книгата излезе чак в началото на тази година, когато вече можем да я видим и на български. И за мен поне чакането си струваше, защото след „Лятото на страха“ на Дан Симънс се появи още един остросюжетен (обещавам да не използвам повече тая нелепа дума) роман, който напомня на ранния Стивън Кинг – и мисля, че това е търсен ефект – избора на имена (Халоран, Еди), ранната сцена с едно зловещо виенско колело, компанията от няколко момчета и момиче, които са нападнати от трима хулигани… паралелите са налице, а като отглас откривам и Бредбъри заради странния учител с прозвището Тебеширения човек.

 35356382  Типично за жанра, действието се развива в две линии – една през 1986 и другата през 2016 г. Децата в едната линия търсят приключения – и ги намират по най-лошия възможен начин във време, когато смъртта витае около тях. Едно от безобидните им занимания е да си оставят шифровани съобщения с нарисувани с тебешир човечета – точно това обаче ще ги въвлече в опасности и в крайна сметка до намирането на едно тяло в гората. Чие е тялото и кой го е убил – към това води Тюдор бавно и опипващо, докато следва хлапетата в техните търсения. Защото в този град вече е станала една трагедия, последвана от друга, от трета… един кървав ангел е разперил криле сред църквата и наказанието за всички грехове е надвиснало.

  36355177 Във втората линия порасналите хлапета трябва отново да се съберат по един или друг начин, защото получават тебеширени послания. Скоро един от тях е мъртъв и подозренията отново се засилват. Ед, през чийто очи се движи действието, трябва да открие както истината за случилото се преди години, така и за нещата, които е можело да се случат по различен начин. Самият разказвач, както в последно време често се случва, е крайно ненадежден, и подозренията се трупат и върху него – а кръгът около онзи труп в гората и неговият убиец малко по малко се стеснява. До шеметния, относително неочакван край – много добро решение на Тюдор, която успя да запази един коз до последно, без да нарушава логиката на повествованието си.

 39931348  В дебюта си „Тебеширения човек“ К. Дж. Тюдор, поредната дама, която се „крие“ зад инициали, по изненадващ начин е успяла да предаде един изцяло американски начин на разказване сред английски пейзаж… и се е получило, странно или не. Защото например Иън Банкс в „Съучастие“, която четох преди няколко месеца, е тотално британец в изказа си, докато тук имаме едно космополитно писане, което позволява една история да стане близка и на публиката отвъд Океана, а и на нас, които сме чели много от популярната американска литература. Напрежението изпълва действието през цялото време, а успоредното развиване на двете линии поддържа интереса. Книгата е кратка и ударна, с наистина много приятни реверанси към големи майстори и техни хитови романи, и това ми се струва един удачен дебют – с отдаване на почит към тези, които са те вдъхновили, без да търсиш сляпа оригиналност в жанр, където това е почти непосилно.