Мисля, споменах вече, че отмъкнах един куп трилъри от съседска библиотека, взех напосоки книги от автори, с които досега не се бях срещал, може пък да съм пропуснал нещо интересно. Специално „Телепорт“ на Стивън Гулд я взех както заради фантастичния елемент, така и заради беглия ми спомен, че съм гледал филм с това име, то пък се оказа, че книгата е предистория на тази от филма, при това една крайно скучна предистория.
Грифин е хлапе с чудатата способност да се телепортира навсякъде, където е бил преди. Неговите родители го обучават да използва прикрито своята дарба, защото едни много лоши хора по крайно непонятни и неизяснени и до края на книгата причини просто искат да го ликвидират заради нея. И всичко върви добре – до момента, в който хлапето прави грешка, използва силата си публично, за да се защити от побойник, и страшното идва. Родителите му са убити жестоко, той се спасява на косъм, и започва продължителната му одисея като изгнаник, който е вечно преследван – а всички, които му помагат, неминуемо се оказват на мушката. Много скачания предстоят, много разпокъсани отношения с хора и опити за нормалност, които се провалят в мига, в който тайните на Грифин излизат наяве.
Макар и само 250 страници, книгата се влачи мудно, накъсвана от кратки изблици на насилие и любовните трепети на хлапето. Имаше няколко забавни момента около прескачанията му от континент на континент и недостъпната (до един момент) пещера, в която си устройва бърлога, но като цяло нито историята ме увлече, нито писането, така че толкоз.
От същите жанрове
