Нищо ново под слънцето. Това е изречението, което синтезира цялата книга на Бърман. С лек и увлекателен стил той се опитва да докаже, че съвременният ислям не е нищо повече от продължител на тоталитарните традиции на фашизма, нацизма и комунизма. Не се свени да се разхожда практически из цялата човешка история, черпейки аргументи от всеки нейн период, за да онагледи тази си идея.
Според Бърман от Първата световна война насам в света се води само една битка – тази на мракобесието, демагогството, варварството, диктаторството и прочие негативни явления срещу светлия, прекрасен, пътеводен либерализъм. За негова чест все пак трябва да се отчете, че хич не пести критики към САЩ и управленците им. Но на основен прицел са интелектуалците – тези, които не виждат тоталитарните атаки и стават дори техни проводници – според Бърнам ярък такъв пример е Ноам Чомски.
Американецът се осмелява да нагази с двата крака и в сериозната тематика на ислямизма и ученията му. Уместно обяснява как милиардния златен дъжд, който Западът изсипва в Саудитска Арабия, води до строене на стотици джамии по света, които са проводници на крайни учения. Бърман кръстосва словесна шпага с един от най-изтъкнатите съвременни ислямски мислители – Саид Кутб, забавното е, че едновременно с негодуванието си от тезите му успява да изрази и възхищение от него.
Едно от устойчивите полета на мисълта на автора е презрението към Европа и нейната безпомощност, когато в задния й двор – бивша Югославия, започва да се лее кръв. В тази посока той развива и идеята, че самото образувание ЕС е изкуствено и нездраво.
Да, на малко място Бърман е създал една пъстра картина от размисли по различни теми, които може да се каже, че са съвсем леко поостаряли – книгата е писана през 2003 г. Някои изводи ме изненадаха приятно, някои ме накараха да се замисля, някои ме ядосаха – от всичко по малко.
Нелошо четиво за умерено интелектуалничене в петък вечер.
От същия жанр
